- Той още ли е жив? - учуди се Лут.
- О, да, точно така, той в крайна сметка е на съвсем млада възраст, а и носи със себе си опрощение. Мисля, че ще сметне за много уместно, ако се присъединиш към него. Фактически, той, по време на едно от толкова непостоянните си посещения, ми каза, че би счел за чест да ти предаде своето опрощение.
- Лут няма нужда от ничие опрощение! - избухна Гленда.
Лут се усмихна и я потупа по ръката.
- Юбервалд е сурова страна за самотния пътник, дори и за светец. Опрощение е името на бойната брадва с двойно острие на Пастор Овес. За господин Овес кръстоносният поход срещу злото не е метафора. Опрощение разсече моите окови. С удоволствие ще го нося.
- Кралете на джуджетата и троловете ще ти окажат цялата помощ в техните възможности, - добави Милейди.
Лут кимна и се обърна към Ветинари:
- Но първо бих искал да ви помоля за една малка услуга, милорд.
- Не се колебайте да питате.
- Знам, че градът разполага с известно количество големски коне. Чудя се, дали не бихте ми заели един?
- Моля, пак заповядайте, - отговори Патрицият.
Лут се обърна към Гленда:
- Госпожице Сладкофасулска, Жулиета ме осведоми, че сте имали тайното желание да преминете на кон през Куирм някоя лятна вечер, усещайки вятъра в косата си. Тръгваме още сега. Спестих пари.
Всевъзможни причини да откаже се развихриха в главата на Гленда. Отвсякъде напираха отговорности, обвързаности и нескончаема гълчава от хленчене. Имаше хиляда и една причини да каже не.
- Да, - каза тя.
- В такъв случай няма да отнемаме повече от ценното ви време, милорд, милейди, а ще се отправяме към конюшните.
- Но... - понечи да възрази лейди Марголота.
- Смятам, че всичко, което имаше да се каже, бе казано, - отсече Лут - Аз, тоест ние ще ви посетим скоро след като уредя тукашните ми работи и аз с нетърпение очаквам този момент.
Той им кимна, след което с Гленда направо летяща до рамото му си тръгна откъдето беше дошъл.
- Не беше ли прекрасно? - възкликна Ветинари - Видяхте ли, как не си пуснаха ръцете?
До вратата Лут се обърна:
- А, и още само едно нещо. Благодаря ви, че не разположихте стрелци по галерията. Щеше да е толкова... смущаващо.
- Наздраве за вашия успех, Марголота, - рече Ветинари, когато стъпките им заглъхнаха - Знаете ли, аз сериозно възнамерявах да предложа на г-ца Сладкофасулска да ми стане готвачка, - той отново въздъхна - И все пак, какво е паят в сравнение с един щастлив край?
Да не сте си помислили, че това е краят?
Следващата сутрин Пондър Стибънс си работеше в Крилото за Високоенергийна Магия, когато дойде накуцвайки Ридкъли. Около коляното му искреше сребрист обръч.
- Терапевтичният Стегач на Картеч, - похвали се той - Простичка магийчица. За нула време ще съм кукуряк. Г-жа Уитлоу искаше да обуя над него чорапогащник, но аз и казах, че не си падам по тея неща.
- Радвам се да ви видя в такова добро разположение на духа, г-н Архиканцлер, - каза Пондър, който беше посред едно сложно изчисление.
- Случайно да си поглеждал тазсутрешните вестници, г-н Стибънс?
- Не, сър. Покрай тази ритнитопка поизостанах малко с работата си.
- Може би ще ти е интересно да научиш, че снощи в Бързнек от това, което те предпочитат да наричат Крило за По-Високоенергийна Магия, се е измъкнала двадесетметрова кокошка и очевидно безчинства из Псевдополис, преследвана от преподавателския им състав, които, предполагам, и биха били способни да опустошат града и само със собствени сили. Хенри току що получи истерична щракограма и му се наложи да бяга.
- О, това е много обезпокоително, сър.
- Да, нали? - кимна весело Ридкъли - Както изглежда, тя снася яйца с поразителна скорост.
- А, прилича ми на квази-експанзивен блитов феномен самоадаптиращ се към жив организъм, - подметна Пондър, обърна страницата и моливът му заследи колонки от цифри.
- Цялата физиономия на бившия Декан е омазана в яйце, - продължи Ридкъли.
- Е, сигурен съм, че професор Репосем ще е в състояние да възстанови контрола над ситуацията, - тонът на Пондър ни най-малко не се промени.
Последва кратка напрегната пауза, после Ридкъли попита:
- Колко време според теб ще му трябва да възстанови контрола?
- Какъв е размерът на яйцата?
- Някъде между два и три метра на височина, - отговори Ридкъли.
- Черупките калциеви ли са?
- Да, бая дебели, както ми казаха.
Пондър се загледа замислено в тавана.
- Хъм, тогава значи не е чак толкова зле. Виж, ако бяхте казали, че са стоманени, щеше да е много тревожещо. Много прилича на дегенерация на блита, причинена от, най-вероятно... недостиг на опит.