[7] бел.авт.: Строго погледнато д-р Хикс, или както пишеше името си той: д-р Х, всъщност беше син на г-н и г-жа Ханджийски, но човек носещ черна роба със злокобни символи и пръстен с череп би бил луд, или поне да речем още по-луд, да пропусне шанса да има име с хикс в него.
[8] бел.прев.: доктор Уховрътски: Самият доктор Уховрътски не се появява в никоя книга, обаче благоверната му съпруга Госпожа Летиция Уховрътска се появява първо в разказа „Море и малки рибки”, където злополучно (поради отношението и към Баба Вихронрав) организира Изпитания за Вещици, а по-късно в книгите за Тифани. Личността на вещицата Госпожа Уховрътска значително би подпомогнало разбирането на по-късното сравнение между брака и умирането за д-р Уховрътски.
[9] бел.авт.: Хоноруваният професор по Граматика и Стилистика би поправил това на „тя не беше тя”, от което Професорът по Логика щеше да се задави с питието си.
[10] бел.прев.: Обща бележка за играта ритни-топка:
В оригинала това естествено е Foot-the-ball или Foot Ball, само че трябва да се има предвид, че за английското ухо думата „футбол” не значи точно същото като за нас, или по-скоро не е значела до 1848 година, когато са били измислени първите правила (не къде да е, а в Кеймбриджския университет). Дотогава „футбол” е била доста груба игра на простолюдието, удивително приличаща на описаната в книгата. Играла се е направо по улиците, правилата са били доста свободни (макар че оръжията са били строго забранени), броят играчи е бил неопределен, времето за игра обикновено е било до мръкване и гол се е вкарвал много трудно. Играта многократно е била забранявана поради съпровождащото я насилие. В някои английски градове все още се играе традиционен древен „футбол”, примерно в Ашбърн в Дербишир, където ежегодно се играе такава игра още от 12-ти век, когато според легендата за пръв път я играли с главата на един току-що обезглавен престъпник, и в която правилата са, че „убийството е абсолютно забранено, а излишното насилие е нежелателно”, топката не може да се пренася с МПС, да се крие в чанти и пр., не може да се играе в църкви, гробища и вътре в частни домове.
[11] бел.прев.: слуд: Откриването на слуда е един от първите повратни моменти на всяка заслужаваща името си цивилизация. Известно е, че е много по-лесно от откриването на огъня и малко по-трудно от откриването на водата.
[12] бел.прев.: скалотръс, скалоцеп, скалотоп и скалосвлач: Всички тролски дроги се казват скало-нещо си, за да се помнят по-лесно, както се обяснява в „Туп!”. Най-традиционната е скалотръс, спомената още в „Глинени крака” и състояща се от амониев хлорид и радий.
[13] бел.авт.: Използването на щатни оклепвачи може и да изглежда екстравагантно за институция като Невиждания Университет. Но друга е истината. Нито един традиционен магьосник достоен за островърхата си шапка в никой случай не би могъл да работи на светлината на чисти, гладки, ако си позволим да се изразим така, девствени непокапали свещи. Така просто не приляга. Атмосферата напълно ще пропадне. И като се случи това, нещастният магьосник ще се засуети, съвсем по човешки, с разни кибритени клечки и извити късчета хартия, мъчейки се да постигне приличните восъчни налепчета и струйчици, както ги е създала природата. Такива неща обаче никога не излизат като хората и всичко неизменно свършва с килим целия оцапан с восък, а самият магьосник подпален. Така че бе постановено, че оклепването на свещи си е работа за оклепвач.
[14] бел.прев.: бъбъл-енд-скуик: Традиционно янглийско ястие приготвяно като се запържат зеленчуците останали от печеното от миналия ден. Буквално значи горе-долу „бълбук и цър”, поради звуците при приготвянето му.
[15] бел. прев.: „...нападение от досега коматозна овца”: това напомня една прочута фраза от историята на британската политика, когато през 1978 г. тогавашният финансов министър лейбъристът Денис Хийли определя по този начин изненадващата реч срещу него от тогавашния министър в сянка на консерваторите Джефри Хау, известен с мекия си нрав. По-късно пак реч на „умрялата овца” Джефри Хау значително допринася за падането от власт на не кого да е, а Маргарет Тачър.
[16] бел. прев.: Тежкото детство и възпитанието на Лут напомнят това на героя на „Парфюмът” на Зюскинд - ужасния Жан-Батист Грьонуй, който има невероятна способност да усеща миризмите.
[17] бел.авт.: Първоначално Общество на Откривателите. До момента когато лорд Ветинари настоятелно изтъкна, че повечето от земите „открити” от членове на обществото вече са имали население, което вече се е опитвало да продава змии на новодошлите.