- Еми че коя друга. Е и? - каза гаврошчето и осъзна, че ръката му е празна, докато съгласно обичайните закони на гравитацията, би трябвало да е отново пълна. Тенекийката не се беше върнала от последния си полет, а кротко се въртеше на около шест метра над земята.
- Знам, че е малко детинско от моя страна, - призна Ридкъли - но ми трябва цялото ти внимание. Бих искал да стана свидетел на ритнитопковски мач.
- Свидетел? Ама виж, нищичко не съм...
Ридкъли въздъхна:
- Исках да кажа, че ми се гледа някой мач, така ясно ли е? Днес, ако е възможно.
- Ти ли бе? Ма сигурен ли си? То ш’ти е погребението, бе шефе. Шилинг да ти се намира?
Нещо звънна, високо над главите им.
- Тенекийката ще се върне с шилинг в нея. Точното време и място, моля?
- А как мога да зная, че може да ти вярвам, а? - запита хлапето.
- Не знам, - отговори Ридкъли - Тънкостите на твоя ум са пълна тайна също и за мен. Но се радвам, че ми вярваш.
- К’во? - момчето сви рамене и реши да рискува, както и без друго не беше закусвало - Завъртяната пресечка оттатък Лъсналото, цицийо смотана, а тебе досега жив не съм те виждал, схващаш ли?
- Това е повече от вероятно, - съгласи се Ридкъли и щракна с пръсти.
Тенекията падна в протегнатата ръка на хлапето. Той изтръска от нея сребърната монетка и се ухили:
- Късмет да те споходи, шефе.
- Има ли какво да се хапне в тая работа? - поинтересува се Ридкъли, за когото обядът беше нещо свято.
- Ами банички, бате, банички с грах, с цаца, с мешано, банички с ... кайма, но най-вече просто банички. Ей така банички, сър. Банички с банички.
- И с какво по-точно?
Информаторът му изглеждаше шокиран:
- Ама туй са банички, бе бате. Не питаш, а нагъваш.
Ридкъли кимна.
- И като последна сделка, ще ти изплатя едно пени за да ти ритна тенекийката.
- Два пенса, - реагира бързо момчето.
- Договорихме се бре, хаймана с хаймана.
Ридкъли пусна тенекийката на върха на ботуша си, побалансира малко с нея, после я подхвърли във въздуха и като взе да пада и тегли един як шут, който я изпрати със свистене някъде над навалицата.
- Ама не е зле, бе деденце, - ухили се хлапето.
Някъде в далечината се чу вик и как някой се настройва за възмездие.
Ридкъли бръкна в джоба си и погледна надолу:
- Два долара ако побегнеш, хлапе. По-добра далавера днеска няма да намериш!
Момчето се засмя, грабна монетата и хукна. А Ридкъли тръгна най-невъзмутимо, докато годините му се топяха като ланшен сняг.
Той завари Пондър Стибънс да закача с кабърчета някаква бележка на дъската пред Голямата Зала. Доста често правеше такива неща. Ридкъли предполагаше, че така сигурно той ще да се чувства, кой знае защо, по-добре.
Плесна го по гърба, от което онзи си разсипа кабърчетата по каменния под.
- Това е бюлетин на Анкхския Комитет по Безопасни Условия, г-н Архиканцлер, - осведоми го Пондър докато лазеше по пода след забутали се кабърчета.
- Това е университет по магия, Стибънс. Нямаме нищо общо с никакви безопасни условия. Само това да си магьосник ги прави небезопасни, и така трябва да си бъде.
- Да, г-н Архиканцлер.
- Но на твое място бих събрал всичките тези кабърчета. Човек не може да е твърде предпазлив. Кажи ми, ние нямахме ли тук преподавател по физкултура?
- Да, сър. Евънс Раирания. Той е изчезнал преди около четиридесет години, доколкото съм осведомен.
- Убит ли е? Да, едно време всичко беше до местенцето на мъртвеца, нали знаеш.
- Не бих могъл да си представя някой да е искал неговата работа. Очевидно той един ден просто се е изпарил както си е правил лицеви опори в Голямата Зала.
- Изпарил се? Що за смърт е това за един магьосник? Всеки магьосник би умрял от срам, ако просто вземе да се изпари. Ние винаги оставяме все нещо след себе си, ако ще да е само пушек. Е, добре. Дойде ли часът, иде и... каквото там беше. Сигурно идното в общ смисъл. Какво прави тази ваша мислителна машина тея дни?
Пондър просия:
- Фактически, г-н Архиканцлер, Хексът току що откри нова частица. Тя се движи по-бързо от светлината едновременно в две посоки!
- Можем ли да я накараме да свърши нещо интересно?
- Ами че да! Тя безостатъчно взриви теорията на Сполуитъл за Транс-конгруентността!
- Браво, - похвали го Ридкъли - Добре е, когато нещо се взриви наистина без остатък. След като е приключил с взривяването, настрой го да открие или Еванс или някой подходящ заместник. Физкултурниците са доста елементарни частици, така че няма да е трудно. И свикай заседание на Съвета след десет минути. Ще играем ритнитопка!