Истината е жена, понеже е по-скоро прекрасна, отколкото добре изглеждаща. Което, разсъждаваше Ридкъли, докато Академичният Съвет се събираше с много мрънкане, сигурно е обяснението за поговорката, че лъжата могла да обиколи света, докато Истината си обуела, точно така, нейните обувки, тъй-като първо ще трябва да си избере точните обувки. А идеята, че която и да е жена с възможност за избор би имала само един чифт обувки, просто не беше правдоподобна. Фактически като богиня тя не може да няма множество най-различни обувки, и следователно доста широк избор: меки пантофи за ежедневни истини, подковани ботуши за нелицеприятни истини, прости дървени обувки за тривиални истини, лъскави лачени обувки за официални истини, а вероятно и някакъв вид сандали на висок ток за самоочевидните истини. Точно сега обаче беше по-важно да се реши, точно какъв вид истина да поднесе на колегите си, и той се спря не на цялата истина, а по-скоро на нищо друго освен истината, което премахваше нуждата от честност.
- Е, казвай де, какво ти каза той?
- Той се вслуша в гласа на разума.
- Нима? И къде е уловката?
- Няма такава. Но той желае правилата да са по-традиционни.
- Не може да бъде! На мен пък ми се струва че те и така са си практически доисторически!
- Освен това той иска университетът да поеме водеща роля, че и по-бързичко. Господа, след около три часа ще се играе мач. Предлагам да го наблюдаваме. За която цел ще ви помоля да облечете ... панталони.
Малко по-късно Ридкъли си извади часовника, един от онези старомодните захранвани от демонче и надеждно неточни. Той отвори златния капак и търпеливо загледа дребничкото създание, как върти педалите за стрелките. Когато възраженията не затихнаха след минута и половина, той затръшна капачето. Щракването имаше въздействие, каквото не би могла да постигле никаква степен на надвикване.
- Господа, - изказа се тежко-тежко той - Налага ни се да вземем участие в играта на народа, тоест на хората, от които, бих добавил, произхождаме и самите ние. Дали някой от нас през последните няколко десетилетия дори и мимоходом е зървал, как се играе играта? Мисля, че никой. Би трябвало по-често да излизаме сред народа. В случая не искам от вас да сторите това заради мен, нито дори заради стотиците обикновени хора, които се трудят за да ни осигурят живот, в който дискомфортът толкова рядко надига глава. Вярно, много други гнусни глави са се надигали, но винаги ни се е усмихвала и вечерята. Ние, колеги магьосници, сме последната линия на защита на града от всички ужаси, които биха могли да го връхлетят. Въпреки това, никой от последните не притежава такъв потенциал на опасност, като самите нас. Факт. Не ми се мисли, какво би могло да стане, ако някои магьосници наистина огладнеят. Така че, в дадения случай ви умолявам, направете го заради платото с мезетата.
Историята е познавала и по-благородни призиви за бой, Ридкъли пръв би признал това. Този обаче беше добре нагласен спрямо целевата си аудитория. Е, имаше известно мрънкане, но да се каже това, беше същото като да се каже, че небето е синьо.
- Ами обедът? - изрази дълбоките си подозрения Лекторът по Съвременни Руни.
- Ще ядем по-рано, - успокои ги Ридкъли, - а и бях информиран, че баничките предлагани по време на играта са просно ... несравними.
Истината пред огромния си многокамерен гардероб си избра черни кожени ботуши на висок, тънък ток за такава една безочлива истина.
Когато Гленда си дойде в Нощната Кухня, Лут вече я чакаше с гордо, но разтревожено лице. Отначало тя не го забеляза, но като си закачи палтото на пирона му и ето го на, хванал две тави пред себе си като щитове. Насмалко да и потрябва да си засенчи очите, толкова ярко блестяха.
- Надявам се, че така е добре, - изсмотолеви Лут.
- Какво си им направил?
- Посребрих ги, госпожице.
- Как си го направил?
- О, долу в мазетата има какво ли не, а аз, ами, знам да правя туй онуй. Няма да бъде проблем за никого, нали? – добави Лут изведнъж смутил се.
Гленда се замисли по този въпрос. Не би трябвало да има проблем, но нямаше как да е сигурен човек с Г-жа Уитлоу. Добре де, тя ще разреши проблема като ги скрие някъде докато не почернеят.
- Много мило от твоя страна да си сториш целия този труд. Най-често ми се налага да преследвам хората да ми върнат тавите. Вие обаче сте истински джентълмен, - когато тя каза това, неговото лице грейна като слънце.
- Много сте любезна, - заразтапя се той – И сте много привлекателна дама с вашите огромни гърди, което е индикация за изобилие и плодородие...
Утринният въздух замръзна в един голям леден къс. Той се сети, че ще да е казал нещо неправилно, но нямаше никаква представа какво по-точно.