Гленда се огледа дали някой не е чул, но огромната тъмна кухня беше, като се изключат те двамата, празна. Тя винаги бе идвала първа и си бе отивала последна. После тя заговори:
- Тук да стоиш. И на косъм да не си ми помръднал! Нито на сантиметър! И да не крадеш никакви кокошки! – доразпореди се тя просто за пълнота.
Нищо чудно да е оставяла след себе си пара, докато излизаше от стаята гърмейки с обувки по каменните плочи. Да вземе да изтърси такова нещо! Той за кого се мисли? Като стана дума, тя самата за кого го мисли? А и за какво го мисли?
Подземията на университета си бяха сами по себе си малък град и хлебари и месари[21] се обръщаха да я изгледат докато тя минаваше с тропот. Сега вече не смееше да се спре, защото щеше да бъде твърде унизително.
Ако познаваш всичките проходи и стълби и ако те поне за пет минутки си останеха по местата, беше възможно да стигнеш докъдето и да е в университета без да излизаш над повърхността. Сигурно нито един магьосник не подозираше за този лабиринт. Малцина от тях ги беше грижа за скучните подробности на стопанството. Ха, те си мислеха, че гозбите се появяват по магия!
Няколко каменни стъпала водеха до малка вратичка. Почти никой не я използваше тея дни. Другите момичета изобщо не биха стъпили тук. Гленда обаче би. Дори и след първия път, когато в отковор на позвъняването беше сервирала среднощния банан, или по-точно, не успя да го сервира поради причина, че беше избягала с писъци, та още от тогава тя си знаеше, че е длъжна пак да пробва. В крайна сметка никой не избира, какъв се е родил, както и беше казала майка й, нито пък някой избира в какво ще го превърне някой магичен нещастен случай без каквато и да е вина от негова страна, както и беше обяснила Г-жа Уитлоу малко по-непосредствено след случая, след като писъците бяха поутихнали.
Сега, разбира се, тя се чудеше, как някой би могъл да намира за странно, че пазителят на всичкото знание, което би могло да съществува, има оранжево-кафява козина и обикновено виси на няколко стъпки над бюрото си, освен това тя беше сигурна, че знае най-малкото четиридесет различни значения на думата „уук”.
Понеже беше ден, огромното помещение зад малката вратичка вреше и кипеше, доколкото този израз може да се употреби за една библиотека. Тя се насочи към най-близкия помощник-библиотекар, който не съумя да отвърне поглед навреме и заяви:
- Трябва ми речник за непристойни думи на „И”!
Неговият надменен поглед леко се посмекчи, когато забеляза, че тя е готвачка. В сърцето на един магьосницик винаги има място за готвачки, защото то е близо до стомаха му.
- А, в такъв случай мисля, „Смущаваща Словозлоупотреба” на Птицеловецов е точно за вас, - усмихна и се той и я заведе до книгата, където тя прекара няколко високообразователни минути, след което се върна откъдето беше дошла, малко по-знаеща и значително по-смутена от преди.
Лут все така си стоеше, където тя му беше казала да стои и я гледаше ужасен.
- Извинявай, не знаех какво имаше предвид, - каза тя и добави наум: „белег било. Та значи белег за изобилие и плодородие. Е, вярно, разбирам откъде му е хрумнало, но това всъщност не е точно за мен, не и за мен. Аз поне така мисля. Надявам се де.”
- Ами, беше много мило от твоя страна, че ми каза това, - продължи тя – но трябваше да се изразиш иначе.
- Ах, да, толкова съжалявам, - заизвинява се Лут – И господин Трев ми каза за това. Не бива да говоря префинено. Трябваше да кажа, че имаш огромни ц...
- Я чакай! Тревър Младонадеждов те учи теб на бонтон?
- Не, не ми подсказвайте, това го знам... Правилен стил на речта ли имате предвид? – каза Лут – Да, и още той ми обеща да ме заведе на мач, - добави гордо той.
Това предизвика известни разпитвания, от които Гленда само се натъжи. Трев беше прав, разбира се. Хората, които не знаеха дълги думи бяха склонни да стават подозрителни спрямо хора, които ги знаят. Затова нейните съседи от рода на г-н Столоп и неговите авери не вярваха практически на никого. Техните жени, от друга страна, споделяха много по-богат, макар и донякъде специализиран речник, дължащ се на евтините любовни романчета пренасяни като контрабанда от кухня на пералня по всички улици. Ето откъде Гленда знаеше думи като „бонтон”, „въжделение”, „будоар” и „ридикюл”, макар че не беше напълно наясно относно „будоара” и „ридикюла”, поради което избягваше да ги употребява, което предвид общото положение на нещата не беше чак толкова трудно. Тя имаше някои дълбоки подозрения относно това, какво представлява един дамски будоар и определено не би питала никого, та да не би да и се смеят.