- И ще те води той значи на ритнитопка, а? Господин Лут, та вие ще изпъквате като диамант в ухото на чистачка!
Не изпъквай в тълпата. Толкова много неща трябваше да се помнят!
- Той каза, че ще се погрижи за мен, - провеси нос Лут - Ъъ, чудех се, коя ли е била онази хубава млада дама, която беше тук снощи, - добави отчаяно той, прозрачен като чист въздух.
- Той ли ти е казал да ме питаш, а?
Лъжи. Прикривай се. Да, но Милейди не беше тук! А пък чудесната дама с ябълковите пайове беше точно пред него! Толкова сложно беше!
- Да, - промълви хрисимо той.
И Гленда изненада сама себе си:
- Тя се казва Жулиета и живее тамън врата до врата до мен, така че той най-добре да не се навърта наоколо, ясно ли е? Жулиета Столоп, да го видим, как ще му хареса това.
- Опасявате се, че той ще иска ръката й ли?
- Ще види той ръката на баща й, че и отгоре, само като разбере, че той вика за Мътняците!
Лут я изгледа неразбиращо, така че тя разясни:
- Ама нищо ли не знаеш? Стари Авери Мътни Извор? Ритнитопковския отбор? Кукляците пък са Ритнитопковски Клуб Кукличките. Кукляците мразят мътняците, а мътняците мразят кукляците! Така си е от памтивека!
- Какво ли е причинило такива различия помежду им?
- Какво? Няма никакви различия помежду им, ако не се броят цветовете! Тези два отбора са еднакво отвратителни! Кукличките носят черно-бели екипи, а Мътни Извор розово-зелени. Всичко е пустата му ритнитопка. Проклетата му, пребита, преритана, преблъскана, премачкана, тъпа ритнитопка! - горчивината в гласа на Гленда стигаше да вкисне и крем за торта.
- Но вие имате шалче на Кукличките!
- Щом като живееш там, така е по-безопасно. А и така или иначе, трябва да си поддържаш своите.
- Но не е ли то просто игра като дама или домино или Туп?
- Не! То е по-скоро като война, само че без добрината и любезността!
- Ох, майчице. Но във войната няма добрина, нали? - объркване забули лицето на Лут.
- Не!
- О, ясно. Били сте иронична.
Тя го изгледа накриво.
- Сигурно съм била, - призна си тя - Странен човек сте вие, господин Лут. Откъде сте всъщност?
Старата паника пак се завърна. Бъди безобиден. Бъди услужлив. Сприятелявай се. Лъжи. Но как да се лъжат приятели?
- Време ми е да си ходя, - каза той и се шмугна надолу по каменните стъпала - Господин Трев ще ме чака!
Мил, но странен, помисли си Гленда докато го гледаше как изчезва със скок по стъпалата. И наблюдателен. Да забележи шалчето ми на закачалката на десет крачки оттук.
Звукът на дрънчаща консервена кутия предизвести Лут за присъствието на шефа му още преди той да мине през прастария сводест проход към свещоливницата. Останалите и обитатели бяха спряли работата си, което, откровено казано, предвид обичайната й охлювска скорост, не означаваше кой знае каква промяна, и го гледаха равнодушно. Но все пак го гледаха. Дори и Цимент изглеждаше донякъде заинтересуван, макар че Лут забеляза нещо кафяво покапало от крайчеца на устата му. Някой пак му беше давал железни стружки.
Тенекийката хвръкна, когато Трев я докосна с крака си, прелетя над главата му, върна се някак накриво, все едно се търкаляше по невидим склон и кацна в чакащата му ръка. Откъм зрителите се разнесе мънкащо възхищение, а Цимент плясна с ръка по масата, което общо взето ознаваше одобрение.
- Къде се бавиш бе Гобльо? На лафче с Гленда, а? Няма да ти излезе късмета с нея, от мен да знаеш. Бил съм там, пробвал съм, няма начин, - той подхвърли на Лут мърлява торба - Навличай това без да се помотваш, че да не ми личиш като диамант...
- На ухото на чистачка? - предположи Лут.
- Ей, да! Бързо зацепваш. Ама стига разтакаване, че ще закъснеем.
Лут изгледа със съмнение дългия, ама много дълъг розово-зелен шал и грамадната жълта вълнена шапка с розов понпон.
- Нахлузи си я добре, че да ти покрие ушите, - разпореди се Трев - Аре бе, мърдай!
- Ъ... розово? - вдигна подозрително шала Лут.
- Е и?
- Добре де, нали ритнитопка е игра за яки мъжаги? Колкото до розовото, извинете ме, обаче то не е ли по-скоро ... женствен цвят?
Трев се ухили:
- Е да, така си е. А помисли малко. Нали ти си умникът тука. И може да мислиш и да вървиш едновременно, знам си че мо’еш. От тая работа изпъкваш от тукашните хора.
- А, мисля, че се сетих. Розовото провъзгласява почти войнствена мъжественост, отправяйки посланието: „Толкова съм мъжествен, че мога да си позволя да те предизвикам да поставиш тази моя мъжественост под въпрос, с което ще ми предоставиш възможността допълнително да я провъзглася като приложа спрямо теб насилие”. Не знам дали сте чел някога „Die Wesentlichen Ungewissheiten Zugehцrig der Offenkundigen Mдnnlichkeit”[22] на Офлебергер?