Трев го хвана за раменете и го завъртя към себе си:
- К’ви ги мислиш, бе Гобльо? - заговори той с почервенялото си лице само на няколко пръста от лицето на Лут - К’ъв ти е проблема, а? К’во ста’а с тебе, а? Вадиш думи като за хилядарка и си ги редиш като стой ти гледай! И как така тогава си ми кацнал в свещоливницата, да бачкаш за някой като мен, а? Не се връзва нещо! Да не бягаш от дъртия Сам, а? Нема проблем ако е тъй, така де, освен ако не си бастисал някоя старица или такова, ама трябва да ми го ка’еш!
Твърде опасно, мислеше си отчаяно Лут. Промени темата!
- Тя се казва Жулиета! - проплака той - Момичето, за което ме питаше! Живее врата до врата с Гленда! Честна дума!
Трев го изгледа с подозрение:
- Гленда ти е казала това?
- Да!
- Нещо те е бъзикала. Знаела е, че шъ ми ка’еш на мене.
- Не мисля, че би ме излъгала, господин Трев. Тя ми е приятел.
- Цялата нощ все за нея си мислех, - въздъхна Трев.
- Да, тя е великолепна готвачка, - съгласи се Лут.
- Не бе, говорих за Жулиета!
- Ъъ, още Гленда ми каза да ви съобщя, че другото име на Жулиета е Столоп, - добави Лут, мразейки как става носител на все по-лоши новини.
- К’во-о? Това гадже да е Столоп?
- Да. Гленда каза да съм ви видял, как ще ви хареса това, но аз знам, какво е ирония.
- Ама то е като да намериш черешка в супа от кучешко! Искам да кажа, всичките Столоповци са педераси, кой от кой по-големи, до един са мръсници и балтии, от онея гадни копелета, дето шъ ти натикат семейните бижута в гърлото с ритници.
- Но вие не играете ритнитопка, нали? Вие само гледате.
- Мамка му, така си е! Ама аз съм биткаджия, разбираш ли? По всичките махали ме знаят. Питай който щеш. Всички познават Трев Младонадеждов. Аз съм на Дейв Младонадеждов момчето. Всеки фен в града знае за него. Четри гола! Никой друг не е вкарвал толкова за цял живот! И хич не си поплюваше Тате, ама хич. Един мач той хвана копелето мръсно кукленско, както си беше оня с топката и го метна право през вратата. Тежко ги раздаваше моят Татко, тежко, че и отгоре.
- Значи и той е бил педерас, мръсник и балтия, нали?
- К’во? Ти да не искаш нещо да ме работиш мене, а?
- Не бих искал да стане така, господин Трев, - оправда се Лут толкова тържествено, че Трев не можа да не се ухили - но виждате ли, след като е употребявал спрямо противниковия отбор още повече насилие и от самите тях, това не значи ли, че той...
- Той беше татко ми, - заяви Трев - Което значи да ми престанеш с тея шантави математики, ясно?
- Напълно ясно. А вие никога ли не сте искали да тръгнете по стъпките му?
- К’во, и да ме донесат вкъщи на носилка ли? А не, акъла си го имам от мама, не от Тате. Голям пич е бил той и си е обичал ритнитопката, но не беше много по мозъчната част, а оня ден част от мозъка му беше изтекла от ухото му. Кукляците го спипали в Мелето и го оправили отвсякъде. Не е за мене тая работа, гобльо. Аз съм умен.
- Да, господин Трев, виждам.
- Слагай такъмите и да вървим, окей? Не може да пропиляваме един мач за ей така, не, не може.
- Не мо’е, - поправи го автоматично Лут докато си увиваше грамадния шал около врата.
- Какво? - навъси се Трев.
- К’во? - отвърна Лут с леко приглушен глас.
Имаше твърде много шал. Част от него му запушваше устата.
- Ти да не искаш нещо да се таковаш с мене, бе Гобльо? - каза Трев и му връчи вехт пуловер, избелял и сплъстен.
- Моля ви, господин Трев, не знам! Изглежда има толкова много неща, които без да искам може и да таковам! - той подръпна голямата вълнена шапка за розовия и помпон - Толкова са розови, господин Трев. Трябва да се пръскаме от мъжкарство!
- Не знам от какво лично ти се пръскаш, гобльо, но глей с’а нещо да те науча. “А ми ела като се бараш за мъж”. А сега ти го кажи.
- А ми ела като се бараш за мъж, - повтори послушно Лут.
- Е добре тогава, - завърши инспекцията си Трев - Само да запомниш, като почнат да те блъскат на мача и да ти правят гадно, само им го кажи това и те ще видят че си с мътняшко шалче и ще си помислят добре преди да ти напра’ят нещо. Чаткаш ли?
Лут кимна някъде от измежду грамадната провиснала шапка и приличащия на питон посред удушване на жертвата си шал.
- Иха, ето че си същински ... фен, Гобльо. И майка ти няма да те познае!
Мина някое време преди да се яви глас от планината вълнени вехтории, ужасно приличащи на бебешки дрешки съшити от великанско семейство, не знаещо точно какво очакват:
- Уверявам ви, че преценката ви е точна.