- Майсторе? – нададе глас той.
Отгоре се чу изсумтяване. Той погледна натам.
- Наред ли сте, майсторе?
- Горе-долу, Луд. Виждаш ли ми краката?
Лут повдигна фенера:
- Да, майсторе. За съжаление стълбата е счупена.
- Добре де, измисли нещо. Аз трябва да гледам да не се изпусна.
- Мислех, че не ми се плаща да мисля, майсторе.
- Я не ми се прави на много умен!
- Може ли да се правя на достатъчно умен, че да ви сваля безопасно долу, майсторе?
Пълно мълчание беше последвалият строг отговор. Лут въздъхна и отвори голямата си платнена чанта с инструменти.
Вкопчил се отчаяно в зашеметяващата свещ Смиймс чу далече долу някакви странни престъргвания и прещраквания. След което, стряскащо тихо и внезапно, до него изникна леко поклащаща се заострена фигура.
- Сглобих прътовете от три от големите гасачки, майсторе, - обясняваше отдолу Лут – Виждате ли, къде съм закачил куката за полилей на върха? И въже. Виждате ли го? Мисля, че ако закачите примка около Императора, няма да се се преплъзва много и ще можете да се спуснете бавно. А да, има и кутия кибрит.
- Това пък за какво? – сопна се Смиймс, протягайки се за куката.
- Нямаше как да не забележа, че Императорът е изгаснал, сър, - отвърна бодро гласът отдолу.
- Не, не е!
- Предполагам, че ще установите, че е, сър, защото не виждам...
- В най-важния отдел на университета няма място за хора със слабо зрение, Луд!
- Поднасям ви извиненията си, майсторе. Не знам какво ми стана. Изведнъж видях пламъка!
Отгоре се чу драскане на клечка и кръг жълтеникава светлина цъфна на тавана, когато беше запалена свещта, която никога не гасне. Малко по-късно Смиймс много предпазливо се спусна на пода.
- Отлична работа, сър, - поздрави го Лут.
Просто Момчето за Свещите забърса валмо покапала лой от не по-малко оклепаната си риза и рече:
- Е добре. Само че ще трябва да се върнеш сутринта да прибереш...
Лут обаче вече се катереше по въжето като някой паяк. От другата страна на великата свещ се раздрънчаха изпопадали пръти за гасене на свещи и момчето се плъзна обратно при майстора с куката под мишница. И ето го застанал излъчвайки усърдие и изчеткана (макар и не особено добре облечена) ефикасност. В това имаше нещо почти обидно. А Просто Момчето за Свещите не беше свикнал с такова нещо. Той се почувства задължен да поокърши перцата на момъка, за негово добро разбира се.
- Всички свещи в университета трябва да бъдат палени с дълъг фитил от все още горяща свещ, момче, - каза строго той – Откъде го взе този кибрит?
- Не бих искал да кажа, сър.
- Не ще и дума, че не би искал, няма как! А сега ми кажи, момче!
- Не бих искал да причиня неудобство на никого, майсторе.
- Твоето нежелание ти носи чест, но аз настоявам, - заяви Просто Момчето за Свещите.
- Ъъ, падна от сакото ви, докато се качвахте по стълбата, майсторе.
В далечината се разнесе един последен вик: „Мегаподът уловен!” Но около Императора тишината слухтеше с провиснало чене.
- Имаш грешка, Луд, - рече бавно Смиймс – Струва ми се, че ще излезе, че някой от господата го е изпуснал.
- О, да, сигурно е било така, сър. Ще трябва да се науча да не правя прибързани заключения.
И отново Просто Момчето за Свещи се почувства извън равновесие.
- Е, добре тогава, повече няма какво да говорим за това, - беше единственото, което съумя да измисли той.
- Какво точно стана тогава, сър? – попита Лут.
- А, това ли? Това беше една от магично съществените магични дейности на господата, момко. Жизненоважни за правилното светуване на света, обзалагам се. Може пък даже да са вкарвали звездите в пътя им, о да. Това е едно от нещата, които, знаеш ли, трябва да правим понякога, - добави важно той, внимателно присламчвайки и себе си към магьосническото съсловие.
- Само че изглеждаше като кльощав човек с голяма дървена патица вързана на главата му.
- Ами, да, и така може да е изглеждало, като се замисли човек, но това е защото така изглежда на хора като нас, дето не сме надарени с окулярно зрение.
- Имате предвид, че е било някакъв вид метафора?
Предвид обстоятелствата Смиймс се справи с това много добре, което значеше освен друго да е толкова в свои води с изречението, че още малко по бельото му да се полепят миди.
- Правилно, - каза той – Това ще да е такава фора, която да метне хората, че уж не е нещо толкова глупаво, колкото изглежда.
- Именно, майсторе.
Смиймс погледна надолу към момчето. Не е негова вината, помисли си той, какво да направи, че си е такъв. Обзе го нехарактерен порив на сърдечна топлина.