— Ама сериозно?! Бяха ли те обрали?!
— Не, шантажираха ме. Не се разсейвай, Саша, разказвай по-нататък.
— Ами… после друг мой познат го обраха във входа му.
— Взели ли са му нещо?
— Само документите. И тях ги върнали на другия ден.
— Страхотно! — Кой знае защо, Настя се развесели. — Давай нататък.
— После обраха още един приятел, а у четвърти пак влязоха с взлом.
— И на всичките са им вземали документите и на другия ден са ги подхвърляли, така ли?
— На всичките. Та затова се страхувам да не би Даша да ги насочва. Но си мисля, че работи не за крадци, а за някакви мафиоти, на които им трябват подправени документи. Те търсят хора с подходящи данни, документите на шлосера чичо Петя изобщо не им трябват за техните машинации. А повечето от моите приятели са предприемачи, банкери, брокери, с една дума — финансово-кредитно съсловие.
„Има право братлето ми — помисли си Настя. — Да се използват крадени документи е опасно, собствениците им го заявяват в милицията и в КАТ, за да им издадат нови, а откраднатите влизат в специален списък. Много по-безопасно е да се направи копие. Документът не е в списъка за издирване, номерата са истински, хартията и печатите се обработват майсторски, сега има големи спецове по тези неща, такива спецове, дето Монетният двор не ги е и сънувал. И името в документа е истинско, само дето снимката е друга. Ако се случи да го проверят, всичко е наред — паспортът или шофьорската книжка с тази серия и номер са издадени именно на еди-кой си гражданин. Като в аптека. Не е изключено красавицата Даша да е свързана с група, която изработва фалшиви документи на конвейер. Престъпното съсловие получава тясна специализация, както разправяше комикът Райкин.“
— Колко пъти сте ходили заедно на гости? — попита тя и си наля втора чашка кафе.
Чашката, поставена пред брат й, си стоеше недокосната. Въпреки външната самоувереност и спокойствието си, брат й изживяваше разговора доста тежко.
— Шест пъти.
— Сигурен ли си?
— Настя, та аз не дотичах при теб веднага. Дълго мислих, рових в паметта си, съмнявах се. Излиза, че ние сме отивали на гости, а след 2–3 дена са ставали обирът или кражбата.
— У шестима различни домакини ли сте били?
— Да, никъде не сме ходили по два пъти.
— А ограбените са само четирима, така ли?
— Четирима — потвърди Саша.
— А защо? Има ли някакво обяснение?
— Нямам представа.
— Кога стана първата кражба?
— На 4 октомври, във вторник. Преди това, в събота, на първо число, сме отишли на гости, а във вторник домакините ни са били обрани.
— А другите, у които сте ходили преди 1 октомври, не са ли пострадали?
— Там е работата, че не са. През септември сме ходили у двама мои приятели и с тях всичко е наред. Всичко започна през октомври. Та затова си мисля, че отначало тя просто е оглеждала кръга на познатите ми, докато се е убедила, че това са подходящи кандидатури за копиране на документите им.
— А ти самият вярваш ли в това? Логиката — добре, но сърцето подсказва ли ти нещо?
Саша дълго мълча и съсредоточено бърка захарта в чашата с изстиналия чай, преди да отговори.
— Трудно ми е да преценя, Настя — предпазливо подзе той. — Даша е необикновено създание. Това не може да се изрази с думи. Дори езикът ми не се обръща да й кажа за тези кражби. То е все едно да купиш букет свежи цветя и веднага да ги изхвърлиш на бунището. Нелепо и жестоко. Това е, което ми казва сърцето. А умът ми говори малко по-другояче.
— Как например?
— За какво съм й аз? Не съм никакъв красавец или супермен. Откъдето и да го погледнеш, не съм любовник, за когото да й завидят. Вярно, пари имам, и то доста, но Дашка не вижда тези пари и няма никаква полза от тях. Не може да гледа на мен като на бъдещ съпруг, защото аз нямам ни най-малко намерение да се развеждам и тя го знае прекрасно. Затова съм принуден да мисля, че има някакъв користен интерес.
— Ами ако е любов? — насмешливо попита Настя. — За любовта забравяш ли?
— Любов ли? — Той озадачено погледна сестра си и изведнъж избухна в смях. — Та може ли да ме обича някой? Как можа да ти хрумне, сестричке! Мене в живота ми никой никога не ме е обичал, от малък ми викаха мижав малоумник или белезникаво плашило, а също и плъхче и бледа спирохета. Грозничък съм и имам отвратителен характер. Винаги съм си купувал жените, като се почне от първата, с която изгубих девствеността си. И жена ми не ме обича. Отношението й към мен е чудесно, приятели сме, но тя не ме обича. Омъжи се за парите и перспективите, а не за мен.