Той погледна часовника си и указателя за бензина, после решително обърна и пое към бензиностанцията. За днес бе приключил с наблюдението.
Трета глава
1.
С мисълта, че ще трябва отново да посети магазин „Орион“, Настя си представяше приблизително какво ще прави и как ще го прави, за да си създаде по-ясна представа за Даша Сундиева. Бе извършила необходимите проверки и бе разбрала, че момичето никъде не се води на отчет, никога не е имало криминални забежки и биографията му е кристалночиста. Всичко, което Даша Сундиева бе разказвала на Александър Каменски, се потвърди.
И същевременно характерът й, както го бе видяла Настя, изглеждаше абсолютно неправдоподобен. Откъде в края на XX век в измъчената и изтерзана от бъркотии Русия можеше да се вземе такъв странен характер, такова удивително съчетание на любов към професията, безспорен ум, проницателност, от една страна, и трогателна наивност, доброта, готовност да окажеш помощ — от друга. Дали Даря все пак не бе израсла тук и не бе получила друго възпитание, макар документите да сочеха, че е коренячка московчанка, или пък беше великолепна актриса и тогава изникваше неприятният въпрос: за какво всъщност беше нужен целият този спектакъл.
Ала Настя не успя да използва домашната си подготовка за разговора със загадъчната продавачка. Даша я посрещна като близък човек, заразпитва я какво впечатление е направил костюмът на колегите на Настя и изрази пълна готовност да продължи работата си върху образа на богатата грозничка клиентка, за да я превърне от Пепеляшка в принцеса. Настя реши да хвърли пробен камък.
— Имам доста богат гардероб, носят ми много дрехи от чужбина, но те са все някак разностилни, пък и аз не умея да ги нося — подхвърли тя уж между другото, докато вдигаше ципа на предложения от Даша клин и обличаше елегантното дълго сако.
— Ако искате, мога да дойда у вас и да ви помогна да вкарате в употреба тези дрехи — веднага се отзова продавачката, приближила до пробната с поредния костюм в ръцете. — Може да успеем да ви създадем образ, на който ще подхождат повечето от тях. Би било жалко хубави дрехи да висят без полза в гардероба само защото не ви отиват.
— Не ви ли мързи да дойдете чак до покрайнините на града заради някаква си случайна клиентка? — учуди се Настя, докато сваляше панталона и поемаше подадената й от Даша пола.
— Ама моля ви се, дори ми е много интересно! — оживено възкликна момичето. — Нали това е професията ми.
Този обрат не хареса на Настя. Все пак и услужливостта, и дружелюбието си имат граници! Или Даря преиграва, или е направо светица. Или може би много иска да пипне документите на Настя, тогава готовността й да дойде в дома й е съвсем оправдана. Богата дама с хубав автомобил и красив млад шофьор — примамливо е. Необходимо е само да погледне как живее и ако обстановката в жилището й отговаря на нужния стандарт, а самата домакиня се окаже представителка на финансово-търговските среди, може да копира документите й и да ги използва по свое усмотрение. Не, подобна перспектива определено не харесваше на Настя. Тя вече се канеше да направи следващата стъпка към проясняване на ситуацията, когато внезапно забеляза как лицето на Даша рязко се промени.
— Какво ви е? — разтревожено попита Настя. — Да не ви е зле?
Даша завъртя глава, не откъсваше уплашените си очи от прозореца. Настя проследи погледа й и видя някакъв младеж с кафяво кожено яке. Младежът беше застанал до павилиона, в който продаваха топли сандвичи, ядеше хамбургер и пиеше нещо топло от пластмасова чашка, от която се вдигаше пара.
— Познавате ли това момче? — попита Настя.
Даша пак завъртя глава, сякаш езикът й бе залепнал за небцето.
— Защо тогава се уплашихте толкова? Пребледняхте като лист, миличка. Имам чувството, че всеки момент ще припаднете.
— Страх ме е от него — едва чуто смотолеви Даша. Прелестната руменина, която толкова украсяваше личицето й, се бе стопила за миг, кожата й бе станала сивкава, а устните й бяха побелели.
— Защо? Какво особено има в него?
— Следи ме.
„О, господи! — примоли се Настя. — Само мания за преследване ми липсваше! Аз си блъскам главата над странностите в характера й, а тя може да излезе просто побъркана. Какъв номер, а!“
— Но защо мислите така? — Настя внимателно играеше на вежливо недоумение.
— И по-рано съм го виждала — и тук, близо до магазина, и пред къщи, и около университета, когато съм се прибирала от лекции.