— Да не би да ви се е сторило? Вижте го как е облечен: най-обикновено яке, най-обикновен панталон, банално подстриган, лицето му — нищо особено. А сега погледнете другите минувачи. Виждате ли ей там, минава някакъв мъж с подобно яке, ето още един, той пък е със съвсем същото яке, ами че половината Москва ходи с такива. И с панталоните е същото, вгледайте се по-внимателно и ще видите. Сигурна съм, че просто смятате различни хора за един и същи човек.
Даша се извърна от прозореца и внимателно погледна Настя.
— За побъркана ли ме вземате? — тихо и отчетливо попита тя. — Този мъж има бенка вдясно над горната устна и още две отляво, на бузата досами ухото. На яката на якето му е забодена малка значка, синьо-червена. Предният му джоб е малко скъсан отгоре. Виждала съм този човек няколко пъти, тъй че съм го разгледала добре и съм го запомнила.
— И какво от това? — Настя се мъчеше да остане хладнокръвна. — Защо решихте, че непременно ви следи? Може би просто често идва тук и чака например приятелката си, която работи наблизо. Пред университета може да сте го срещнали случайно, в това няма нищо невероятно. А край дома ви може изобщо да не е бил той, припознали сте се от страх. Е, какво? Убедих ли ви?
— Не. Въпреки всичко ме е страх от него.
— И отдавна ли ви следи?
— Около две седмици.
Даша потрепери, отдръпна се от прозореца и се облегна на щендера.
— С какво сте се провинили толкова?
— Нямам представа. Да знаехте само колко ме е страх!
— Добре, щом толкова много ви е страх, защо не се оплачете в милицията? — посъветва я Настя, още не вземаше думите на момичето на сериозно.
— В милицията ли? — Даша успя да се усмихне, макар и доста жално. — Вие сериозно ли говорите? Ами те ще си помислят, че съм луда. Ще си помислят, че имам мания за преследване.
„Абе тя да не е телепат? — каза си с недоумение Настя. — Още не съм си помислила нещо, и тя го произнася на глас. Каква ли е тази история със следенето? Ако лъже, възможни са два варианта: или тя познава това момче и се страхува от него поради съвсем определена причина — но не и защото я следи, или пък не го познава, но все пак е измислила историята за следенето — тогава ще трябва бързо да разбера за какво ли може да й е потрябвало това. Ами ако не лъже? Вече нищо не проумявам. Трябва да предприема нещо, инак съвсем ще се оплета и нищо няма да разбера за това момиче.“
— Не бива да мислите толкова лоши неща за милицията — спокойно отговори Настя и свали от закачалката харесалия й черен панталон с блатнозелено широко сако. — Колко струва този костюм? Ще го взема.
Тя плати, излезе от магазина и тръгна към метрото. Извървя около двеста метра, после внезапно се обърна и бавно пое обратно към „Орион“. Когато видя мъжа с коженото яке, спря и се огледа. На две крачки от нея, перпендикулярно един към друг, имаше цветарски павилион и павилион за цигари, витрината на единия гледаше към „Тверская“, а на другия — към площада, и между двата се бе образувало уютно кътче. Настя си купи кутия цигари, искаше да се притаи в кътчето и да запали. И да я види някой, и през ум няма да му мине, че тя се крие от нечий поглед или че следи някого. Просто жената си стои на завет и пуши. Какво толкова?
Тя зарови в чантата си за запалката, но пликът с новия костюм й пречеше, затрудняваше движенията й, чантата току се изплъзваше от ръцете й и тя не можеше и не можеше да напипа запалката сред множеството дреболии, листове и пликове. Озърна се безпомощно и срещна погледа на висок мъж на петдесетина години, който пушеше, облегнат на цветарския павилион, и я гледаше насмешливо. Мъжът веднага извади от джоба си запалка и й поднесе огънче.
— Благодаря — промърмори Настя, като се опитваше да се справи едновременно с ципа на чантата, който не искаше да се затвори, и с плика, който се изхлузваше от ръцете й.
В осем и десет от магазина излязоха Даша Сундиева и продавачката от отдела за сувенири. Тръгнаха към тролейбусната спирка, а мъжът с коженото яке без много бързане се качи в паркираното наблизо ауди и бавно потегли покрай тротоара. Настя видя как момичетата се качиха в един тролей, а аудито се нареди зад него.
И на майора от милицията Каменская това никак не й хареса.
2.
Той прибра запалката в джоба си и отново се облегна на павилиона. Ерохин пак се е лепнал за малката блондинка от магазина. Значи тази вечер едва ли ще му падне удобен случай. Игор ще се мъкне подире й, докато тя се срещне с кавалера си, после ще ги следва по петите, докато търсят къде да вечерят, после кавалерът ще закара блондинката до дома й, а от нейния дом Игор, както обикновено, ще се прибере вкъщи. По този път не може да се случи нищо интересно.