Като гледаше Ерохин, който дъвчеше вече третия си за последния час хамбургер, мъжът с обичайното недоумение си мислеше, че този млад, живял още толкова малко двайсет и три годишен младеж вече е отнел живота на двама души, а на трима други го е осакатил напълно. Хем отстрани изглежда съвсем обикновен, незабележим, нормално симпатичен младеж. Интересно дали самият Игор поне разбира колко злини е сторил през краткия си живот? Не, сигурно дори не се замисля за това.
Мъжът погледна младата жена с дънки и синьо яке, на която бе помогнал да запали цигарата си. Жената стоеше неподвижно в кътчето между двата павилиона, явно чакаше някого. По лицето й бе изписано безгранично търпение и готовност да стои тук колкото е необходимо, без никакво недоволство или раздразнение. Той се позасмя. Ами естествено, такава грозничка, невзрачна мишка не би посмяла да се разбунтува, тя смирено ще чака гаджето си дори до утре сутринта и няма да гъкне като упрек за закъснението му. По позата и по израза на лицето й си личи, че е свикнала да чака. Ами добре, нека си чака.
Мъжът се обърна и тръгна към своята бяла жигула. Рано или късно Игор ще престане да си губи цялото свободно време за светлокосата продавачка, тогава отново ще започне да посещава вечер приятелката си, която живее на много удобно място. Близо до дома й има един изоставен пущинак. Ерохин трепери над своето ауди и никога не го оставя без надзор нощем, навсякъде намира платени паркинги, пълни гушите на пазачите, за да му позволят да остави колата си до сутринта. Там, където живее приятелката на Ерохин, платеният паркинг е далечко, за да съкрати пътя, трябва да мине през въпросния пущинак. А пущинакът не е хубаво място… Та именно де, ще трябва да издебне момент, когато рано сутринта Игор ще хукне към ненагледното си ауди през лошия пущинак. Сутринта е най-подходящото време от гледна точка на безопасността. Хората са сънени, трудно мислят. А който се е събудил и е започнал да мисли, бърза за работа, закъснява. Това се отнася еднакво и за свидетелите, и за милицията.
Шофьорът на бялата жигула искаше да убие Игор Ерохин.
3.
Виктор Алексеевич Гордеев, по прякор Житената питка, привършваше сутрешната оперативка.
— Ако нямате други въпроси към мен, всички са свободни. Анастасия, ти остани.
Служителите бавно се заизтегляха от кабинета на началника, за да се разтичат по своите неотложни работи. Настя остана да седи в отдалечения край на кабинета.
— Защо се криеш? — недоволно промърмори Житената питка. — Седни по-наблизо.
— Защо? — усмихна се тя. — Ще ме биете ли?
— Гърлото ме боли — оплака се Гордеев, — не мога да говоря силно. Едва избутах оперативката, сякаш някой ми е натикал шкурка в гърлото. Сигурно имам ангина, а?
— Така изглежда — съгласи се Настя. — Направете си гаргара с йод и сол, добре дезинфекцира, особено ако имате налепи.
— Ами тези… как се казваха… Е, дето ги рекламират по телевизията? Дали да не ги опитам?
— Имате предвид „Колдрекс“ и „Панадол“?
— А, точно тях.
— Не знам, за това не мога да ви посъветвам. Мене лично ме е страх от новите лекарства, но то е, защото имам алергия.
— Добре, ще мина с народни средства — въздъхна Житената питка.
Той май наистина се разболяваше. Огромното му плешиво теме беше осеяно с капчици пот въпреки прохладата на октомврийския ден, носът му беше почервенял, очите сълзяха, гласът му беше паднал и с всяка дума ставаше все по-дрезгав.
— Какво става с аналитичното сведение? — попита той. — Кога ще бъде готово?
— Ами то фактически е готово, сега ми е нужен вашият съвет. Не, два съвета са ми нужни — поправи се Настя.
— Давай, питай — махна с ръка Виктор Алексеевич. — Когато съм болен, съпротивителните ми сили намаляват и всеки може да ми измъкне дори два безплатни съвета. Възползвай се.
— Открих няколко групи убийства, можем да ги наречем дори серии, които са били разследвани поотделно и въпросът за обединяване на делата дори не е бил повдиган. Сигурна съм на деветдесет и пет процента, че това все пак са серии, всяка от които е обединена или от изпълнителя, или по някакъв друг признак. Аз мога просто да спомена това в сведението, а мога и да дам разгърнат анализ с обяснения, но тогава ще започнат да се мяркат имената на хора, които не са забелязали това, изтървали са го или просто са били небрежни. Има и трети вариант: в сведението за Щаба само да спомена за това, а отделно да направя подробен анализ на тези серии. С една дума — както вие кажете, така ще постъпя.