— Както аз кажа, както аз кажа — ядно промърмори Гордеев и уви врата си със сивия униформен шал. — Нищо няма да кажа. Болен съм. Сведението си е твое, както го напишеш, все е добре.
— Ама… Виктор Алексеевич — примоли се Настя, — мисля, че не бива да излагаме момчетата, а? Нека да го напиша без имената. В края на краищата сведението е нужно не за да се правят организационни изводи, а за да имаме предвид грешките и типичните недоглеждания. Нали така?
— Така е, правилно — кимна Житената питка, вече преминал на дрезгав шепот. — Щом си знаеш всичко сама, защо ме питаш?
— За всеки случай, нали сте началник.
— Лошо, Анастасия. Ти вече си голямо момиче, стига си се крила зад моя гръб, учи се сама да вземаш решения. Скоро ще се пенсионирам, какво ще правиш без мене?
— Без вас съм загубена — категорично отвърна тя.
— Глупости — намръщи се полковникът. — Я по-бързо си стъпвай на краката, събирай смелост, та да мога с чиста съвест да се оттегля. Смятай, че ти дадох първия си съвет. Какво друго искаше?
— Е, като имам предвид това, което току-що ми казахте, излиза, че вторият ви съвет не ми е нужен. Затова не ви искам съвет и не ви моля за разрешение, а просто ви съобщавам.
— Какво ми съобщаваш?
— Че ми е необходимо да направя оперативна проверка на някои обстоятелства и смятам да използвам за целта собствените си възможности.
— Интересна работа, че какви възможности имаш ти? — От учудването гласът на Житената питка за миг се прочисти. — Десет години се занимаваш с анализи, нямаш нито един агент, нито платен, нито някакъв друг. Доколкото знам, нямаш и други източници на информация. Какво си намислила, а? Я бързо си признай.
— За нищо на света няма да си призная — засмя се Настя. — Нали вие самият ми наредихте да събирам смелост и да вземам решения самостоятелно.
— Смелостта не означава пререкания с началството и укриване на информация от него.
— И това означава — упорито възрази Настя. — Но аз няма да укривам нищо. Искам да помоля за помощ Денисов.
— Кого?! — задави се полковникът.
— Едуард Петрович Денисов — невъзмутимо повтори Настя. — Първо, вие сте абсолютно прав, че нямам собствени източници на информация. Второ, Едуард Петрович ми остана длъжен, така че мога да прибягна до помощта му без угризения на съвестта. И много ви моля, Виктор Алексеевич, не ми забранявайте да правя това, което съм замислила, защото аз ще го правя при всяко положение, само че ще бъда принудена да ви лъжа, а не го искам.
— За какво ти е нужно всичко това? — жално прогъгна Гордеев, обгърнал с ръце гърлото си. — Какво искаш да откриеш?
— Засега няма да ви кажа. И не ме притискайте, Виктор Алексеевич, знам инструкциите.
— Добре, прави каквото си решила — неочаквано миролюбиво отвърна Житената питка. — Ти си ми умно момиче, няма да направиш нищо катастрофално глупаво. Само внимавай с Денисов, тоя стар зубър може да те излапа за мезе и дори няма да го забележи.
4.
Едуард Петрович Денисов беше пълновластен господар на един старинен Град с половинмилионно население. Преди година време той забеляза, че някаква криминална банда е започнала незаконен лов на територията на неговите владения. Едуард Петрович бе хвърлил доста сили и средства, за да създаде в своя Град единна и монолитна мафия, грижливо пазеше собствеността си от конкуренти и нахалното поведение на пришълците го възмути до дъното на душата му. И не щеш ли, точно тогава в градския санаториум се случи едно убийство, и то явно свързано с тази банда. Купената от Денисов милиция не съумя да се справи. И тогава му хрумна идеята да използва за разкриването на убийството някоя си Каменская, която точно тогава почиваше в санаториума, лекуваше болния си гръб и дори познаваше убития.
За самата Настя ситуацията се оказа доста сложна. Тя мъчително се силеше да разбере може ли да се съгласи да сътрудничи на една мафия, щом става дума за разобличаване на група опасни убийци и за предотвратяване на нови кървави престъпления. Освен това тя ужасно се страхуваше от Денисов и възглавяваната от него криминална структура, защото не познаваше никого в Града и прекрасно си даваше сметка, че в случай на усложнения или неприятности няма да има при кого да тича за помощ и защита — при наличието на единна и монолитна мафия родната милиция не би могла да й помогне, защото е изцяло продажна.