В края на краищата тя успя да победи страха и да намери морално оправдание за действията си. Разкри убийците, а с Денисов завърза топли и почти приятелски отношения. Не взе нищо от Едуард Петрович за работата си — само билет за влака до Москва — и на сбогуване той й каза:
— Вече прехвърлих шейсетте, Анастасия, току-виж, съм умрял. Не ми се иска да умирам като длъжник на някого. Разберете ме правилно. Обещайте ми, че ще ми се обадите, ако в живота ви споходят и най-дребните затруднения. Успяхте добре да ме опознаете и разбирате, че няма нещо, което да не мога да направя. А за вас ще направя дори това, което по принцип е невъзможно.
Мина се една година и тъкмо сега съдействието на Денисов щеше да й е добре дошло. Никой друг не би могъл да помогне на Настя.
Тя набра десетцифрения телефонен номер. Ами ако Денисов е забравил и нея, и обещанията си? Я си представи, че е умрял? Или е в затвора? Разумът й говореше, че е невъзможно Едуард Петрович да попадне в затвора — няма за какво, пък и няма кой да го стори. Едно идеологическо ръководство все още не е повод за следствие и съд, да не говорим, че в Града просто няма следователи и съдии, способни да разклатят такова могъщество. Когато в слушалката прозвуча познатият глас, Настя с облекчение си пое дъх.
— Здравейте, Едуард Петрович! — внимателно започна тя, като се подготвяше деликатно да му напомни за себе си и за дадените й преди година обещания.
— Анастасия! — веднага радостно възкликна той. — Боже мой, детко, ако знаехте колко се радвам, че ви чувам!
— Аз пък се радвам, че не сте ме забравили — отвърна Настя.
— Какви ги приказвате! — искрено се възмути Денисов. — Аз мога да бъда упрекван за какво ли не, само не и за неблагодарност и къса памет. И после, Анастасия, вас не е лесно да ви забрави човек.
— Това е грубо ласкателство, Едуард Петрович — засмя се тя.
— Ни най-малко. Вие просто не цените себе си. Още сте много млада и затова обръщате внимание на разни глупости — като красивата външност например. А аз съм вече стар и умея да ценя хората за истински неща. Е, какво мога да направя за вас?
— Едуард Петрович, трябват ми хора тук, в Москва.
— За какво?
— Има ли значение за вас?
— Разбира се. Имам предвид характера на работата, която трябва да се свърши. Специалисти от каква област ви трябват?
— Външно наблюдение.
— Ясно. Колко души?
— А за колко мога да помоля?
— Анастасия, не ме ядосвайте — засмя се Денисов. — Ще ви дам толкова хора, колкото ви трябват. Трийсет? Петдесет? Сто?
— Какво говорите, само пет-шест души.
— Недейте да скромничите, детко. Десет души стигат ли?
— Предостатъчни са.
— Техника ще ви трябва ли?
— Непременно. Всичко трябва да е като в най-добрите семейства от Париж и Виена.
— Срокове?
— Колкото по-бързо, толкова по-добре. Утре може ли?
— Не ми задавайте въпроси, мила моя. Казвайте изискванията си, а как ще ги изпълнявам — това си е моя грижа. В колко часа ще се събудите утре?
— Утре е събота, значи по-късничко, към девет часа.
— В девет и половина ще ви се обадят по телефона. Номерът същият ли е?
— Същият е.
— От девет и трийсет утре десет души, снабдени с техника, ще бъдат на ваше разположение.
— Едуард Петрович, обожавам ви! — от сърце му благодари Настя.
— И аз вас, детко — усмихна се в слушалката Денисов. — Не смятайте, че съм ви върнал дълга. Това, за което ме помолихте, е такава дреболия, че е срамота да се говори. Всички наши уговорки си остават в сила. Желая ви успех.
Настя затвори телефона и доволно се усмихна. Утре ще започне да разнищва историята с тази Даша Сундиева. Може би наистина няма нищо особено. Но нали кражбите и грабежите са се случили. И младежът с кафявото яке със синьо-червената значка и скъсания джоб наистина я следеше. В края на краищата просто й е интересно да се опита да реши още една задачка, а ако някой се опита да я упрекне, че задоволява собственото си любопитство за чужда сметка, тя ще може с чиста съвест да отговори, че нейните интелектуални забавления не струват на държавата нито копейка. За всичко плаща Денисов. Следователно това си е вече нейна лична работа, работа на Анастасия Каменская, за която тя не е длъжна да дава отчет на никого.