Бокър моментално се въодушеви и неговото леко буцесто лице стана почти привлекателно.
— Тази фраза ми помогна да оцелея в лагера. Зарових се в учебниците по руски език, за да си спомня какво е това морфология. Оказа се много полезно, като се има предвид, че на младини се отнасях към училищното образование с непростима небрежност. Освен това ангажирах мозъка си с измисляне на нови думи и дори както си лежах на нара, съчинявах цели разкази. Имах си любим герой, по-точно героиня, нарекох я „гурильная шаболда“ и си измислях най-различни истории за нея. Естествено всички думи бяха изкуствени, но създадени строго по правилата на руската морфология. Играта дотолкова ме увлече, че успях да излежа цялата си присъда, без да изгубя способността си да мисля нормално. Заради това мое увлечение в колонията ме нарекоха Куздра, но когато излязох на свобода, смених този прякор с Бокър, макар че Куздра, разбира се, е по-смешно.
И той се заля във висок звънлив смях, току хлипаше и простенваше като изпаднал в истерия разгневен папагал. При това крайчецът на носа му замърда още по-силно, а очичките се изгубиха някъде, та Настя дори си помисли за миг, че те никога вече няма да се покажат. През цялото това време Бокър изглеждаше дори не смешен, а като същински дебил.
Смехът секна също тъй внезапно, както бе избухнал.
— Трябва да ви кажа, Анастасия Павловна, че е не по-малко интересно да се използват вече известни думи в нов контекст. Вземете например думата „примочка“. Знаете ли я тази дума?
— Аха, която означава „куршумена вода“, против хемороиди? — уточни Настя.
— Да, и против хемороиди помага. Аз използвам тази дума като етикет за явна глупост, заседнала в главата на някого. Чуйте само как звучи: „Той сега си има нова примочка — решил е да се жени.“ А? Страхотно, нали? Песен! — възторжено добави той. — Поема!
Сега прихна Настя. Когато беше малка, майка й й преподаваше чужди езици и Настя умееше да усеща думата, тъй че лингвистичните мераци на Бокър й бяха близки, разбираше ги. Престъпник-лингвист. Просто да полудееш!
След като изпрати гостенина си, тя известно време се размотава безцелно из апартамента. Льоша още предния ден се бе прибрал у дома си, в краймосковското селце Жуковски, за днес имаше уговорена среща с един свой аспирант. Аналитичното сведение за неразкритите убийства през последните пет години беше готово, но й предстояха съботата и неделята, тъй че можеше да използва компютъра на Льошка, докато не си го беше прибрал.
Всеки месец Настя подготвяше за Гордеев аналитични материали за убийствата и изнасилванията в Москва — както разкритите, така и неразкритите. Докато имаше възможност, трябваше да събере тези многобройни обемисти сведения в един файл, с който после щеше да й е удобно да работи. Включи скенера и започна да „пълни“ компютъра с резултатите от десетгодишната си усърдна работа.
2.
Застанала в един вход срещу блока, където живееше Дмитрий Сотников, Лиза нетърпеливо погледна часовника си. Но къде ли е той? Занятията в художественото училище са завършили преди два часа, а Дима още не се прибира. Днес не е четвъртък, но въпреки това тя стои тук и чака, макар да разбира, че той най-вероятно ще закъснее доста. Или няма да се прибере сам. Или изобщо няма да се прибере. Но тя стои и чака.
Тя извади от чантата си пластмасова кутийка, взе две таблетки и ги пъхна в устата си. Прибра кутийката, извади плоско шише, отвъртя капачката и отпи голяма глътка. Алкохолът вече не пареше гърлото й, тя почти не усещаше вкуса му. След няколко минути ще я обземе „нирваната“, без която тя не може да живее.
Лиза отдавна вече не се задоволяваше с лекарствата, които лекарите й предписваха в изобилие. Отначало тя просто увеличаваше количеството на таблетките, като ходеше при различни лекари и от всеки редовно получаваше рецепти за психотропните препарати. После чу отнякъде, че добър ефект давало съчетаването на таблетките с алкохол. Ефектът наистина се оказа добър, но лекарите едва ли биха се съгласили с това. Много скоро тя се превърна във вяла и безволева наркоманка, обзета от идеята за мъст заради разрушеното щастие, която не се интересува от нищо друго. „Мога да зарежа таблетките винаги когато пожелая — казваше си тя, — и ще го направя, когато всичко свърши, когато и четиримата ги няма на този свят. Трима вече ги няма. Скоро и четвъртия няма да го има и тогава спирам.“ Самозалъгваше се и свято вярваше в собственото си залъгване.