Выбрать главу

— Ще ви донеса видео, няма проблеми. Какво ще ни възложите сега?

— Трябва да науча колкото може повече за тези тримата. Ще чакам съобщенията ви всеки ден. Много техника ли имате?

— Достатъчно — позасмя се Бокър.

— Каква по-точно?

— Всякаква — спокойно отвърна той. — Нека това не ви безпокои. Ще имаме всяка техника, необходима ни, за да получим информацията, която очаквате. Но има една тънкост.

— Каква тънкост? — навъси се Настя.

— Чичо Толя ни предупреди, че имате твърде трепетно отношение към въпросите на законността.

— Чичо Толя ли? Кой е този чичо Толя?

— Анатолий Владимирович Старков. Спомняте ли си го?

Старков беше началник на разузнаването на Едуард Петрович Денисов. Преди година, когато беше в Града, Настя добре го опозна. Старков й беше симпатичен. Пак тогава, преди година, тя научи, че приближените на Едуард Петрович наричат шефа си Ед Бургундски, но за пръв път чуваше да казват на Старков „чичо Толя“.

— Та какво ви каза Старков?

— Че непременно трябва да искаме от вас разрешение за едни или други действия, защото ако направим нещо, което не ви хареса, може много да се ядосате. Чичо Толя каза, че гневът ви е страшен.

И Бокър отново отметна глава и избухна в смях, току забелваше очи и простенваше. И Настя се разсмя с него.

— Анатолий Владимирович е голям шегаджия — каза тя, бършейки сълзите от смях, избили в очите й. — Но, общо взето, е прав. Искам вие да разбирате какво правите. Водя частно разследване на обстоятелства, които самата аз в момента почти не разбирам. Брат ми Александър се обърна към мен с молба да проверя неговото момиче, чието поведение му се вижда подозрително. На мен, като на оперативен работник, момичето не ми хареса много, но самата тя твърди, че я следели. Опитвам се да разбера какво всъщност става. Официалните органи нямат никакво отношение към моето разследване, защото засега във всичко това няма нищо престъпно. Началникът ми е в течение, че използвам вашата помощ, тъй че не върша нищо незаконно. Това първо. Докато изпълнявате моите задания, можете да използвате всякакви методи, с изключение на такива, които може да причинят вреда на нечие здраве, за живот да не говорим. По-просто казано, изключвате боя, не може също така да използвате оръжие и химически препарати. Това второ.

— А може ли да лъжем? — сериозно попита Бокър.

— Може. Това е без ограничения. Внедрявайте се в средата, извършвайте оперативни действия, използвайте техника, но ми дайте пълна картина на живота и връзките на тази тройка.

Бокър някак смешно подръпна крайчеца на носа си.

— Струва ми се, че вашият готвач е забравил соса на печката. Вие не усещате ли?

— Не — призна Настя, която по време на разговора с Бокър съвсем беше забравила и за Льоша, и за вечерята.

— Отначало миризмата беше правилна, вече исках да изразя възхищението си, в наши дни малко хора правят специални сосове за месо или риба. Но сега усещам, че ароматът леко се промени. Така става, когато сосът остане на огъня малко в повече. Аз тръгвам сега, Анастасия Павловна, и ще се върна с видео.

Настя затвори вратата след Бокър и надникна в кухнята.

— Льошик, какво правиш? — попита тя, виновно загледана в очите му. Ама това наистина на нищо не прилича: държи човека в кухнята гладен, докато си бъбри врели-некипели с някакъв престъпник-ерудит.

— Месо със сушени зарзали — делово отвърна Чистяков и пресипа нещо вкусно ухаещо от тигана в топлоустойчивата купа. — Ти освободи ли се?

— Аха. Давай бързо да вечеряме, слюнките ми потекоха.

— Къде е твоят гостенин?

— Отиде за видео — съобщи му Настя, докато вадеше чинии и прибори.

— За какво? — не разбра Льоша.

— За видео. Заснели са с видеокамера хората, които ме интересуват, искам да ги видя.

— Странен ми се вижда тоя човек — каза Льоша, слагайки в чиниите вдигащи пара картофи и месо с умопомрачителен аромат.

— Защо да е странен?

— Ами… — почуди се той, — не ми прилича на служител на милицията. И се смее някак глупашки.

— Защото не е служител на милицията.

Настя спокойно започна да се храни.

— Ами какъв е тогава? — не мирясваше педантичният професор Чистяков.

— Престъпник — лаконично отвърна тя, улови с края на вилицата парченце кисела краставичка и я лапна.