— Разбрах ви — кимна Настя.
Тя се върна в своя кабинет, сложи вода да заври, направи си кафе и дълго седя, вперила невиждащи очи в боядисаната с блажна боя служебна стена, като от време на време посръбваше от вдигащата пара напитка. Трябва й ключ за Вакар. Трябва й незабавно.
3.
Владимир Вакар разбра, че е изпаднал в цайтнот. Оставаше му съвсем малко от времето, за което се бе договорил с жена си, и решението трябваше да се вземе бързо. Ако убие Ерохин, ще влезе в затвора. Ако не убие Ерохин, има два варианта: или ще даде показания за убийството на младото милиционерче и Ерохин ще влезе в затвора, или няма да даде показания и Игор ще остане на свобода. Игор ще влезе в затвора за убийството на милиционера, но Елена няма да го остави на мира, къщата му ще продължи да прилича на ад, в който ще стане съвсем непоносимо да живее. И рано или късно Игор ще излезе от затвора. И всичко ще започне отначало. Не, това не.
Друг вариант: той не убива Игор и не дава показания срещу него. Тогава за работата се захваща Елена, а това е още по-лошо. Няма да успее да я придума, опитвал е неведнъж, но нищо не излизаше.
Налагаше се да направи избор между три алтернативи.
Да влезе в затвора.
Да допусне Елена да влезе в затвора.
Или да живее в ад…
4.
Артьом Резников внимателно погледна помощниците си.
— Изяснихте ли си всичко? — строго попита той. — Готвим се за поредното предаване на стока. Партидата ще бъде голяма, ще трябва да се разменят пакети. Вървете да тренирате, всичко трябва да мине гладко.
Сурик и Костиря отидоха да се облекат в антрето, а Игор Ерохин остана в стаята. Той улови въпросителния поглед на Артьом и смутено изрече:
— Имам да ти казвам нещо.
Резников затвори вратата след гостите и се върна в стаята.
— Казвай какво има.
Докато слушаше разказа на Ерохин за Владимир Вакар, Артьом недоволно предъвкваше устни и потрепваше с пръсти по коляното си.
— И казваш, че постоянно те следи?
— Не постоянно, от време на време. Но често. Я си представи, че влезе след мен в метрото?
— И отдавна ли те следи?
— Знам ли го… Аз забелязах наскоро.
— Глупак такъв! — ядоса се Артьом. — Защо си мълчал толкова дълго? Отдавна да сме се оправили с него.
— В какъв смисъл „оправили“? — потрепери гласът на Игор.
— Трябва да го премахнем, в този смисъл. Давам ти срок три дена. След три дена да си чист, ясно?
— Може ли да помоля момчетата да ми помогнат?
— Какво? — презрително проточи Артьом. — Момчетата ли да помолиш? Ти да не откачи нещо, драги? Сам, мойто момче, сам, греховете са си твои — ти ще си ги изкупваш. Хич да не си помислил за момчетата.
— Ама защо бе, Артьом? Тримата ще ни е по-лесно.
— Но и тримата ще знаете, не забравяй това. А така ще си го знаеш само ти.
— И ти. — Игор втренчено погледна Резников.
— Аз не влизам в сметката — подсмихна се Артьом. — В тази игра моят залог е най-големият, затова съм по-заинтересован да мълча. Край, Игорьок, нищо повече няма да обсъждаме. Тръгвай и убивай твоя Вакар където искаш и както искаш, но след три дена да го няма между живите! Имай предвид, че ако те следи отдавна, може да знае много неща за тебе. При всички случаи е опасен.
Когато излезе от блока на Артьом, Игор за пръв път не изпита обичайното радостно чувство от вида на своята ослепително красива и скъпа кола. Да, преди няколко дена той бе взел решение да убие преследвача си. Ала едва днес, когато убийството стана наложително и неизбежно, той изведнъж разбра, че не му е толкова лесно да се реши. И едва днес, за пръв път от девет години, се зачуди как е могъл да стори това два пъти. И тогава, когато беше още хлапе и изобщо не разбираше какво нещо е животът и какво значи да го отнемеш. И тогава, преди месец, когато стреля по розовобузестия сержант, който не пожела да му даде някакво си листче срещу петстотин долара. Едно е да убиеш отведнъж и без да мислиш. И съвсем друго — да се готвиш за убийство…