Тя съжали, че не бе седнала до масата за съвещания, а бе останала в любимото си кресло в ъгъла на кабинета. Ако седеше до масата, би могла незабелязано от околните да си свали тесните обувки, за да й олекне на краката.
— Ние предполагахме, че за работата на Щейнберг ще му потрябват някои редки метали в съвсем малки количества. Нали разбирате, газопоглъщатели, специално стъкло и така нататък. Но колкото и да се мъчехме, не можехме да проследим канала, по който нелегалната лаборатория получава тези материали. А вие, разследвайки убийството на милиционера Малушкин, съвсем случайно сте напипали този канал. Ето защо сега ни е необходимо да получим от вас всички материали срещу Резников и неговото обкръжение.
„Тях не ги интересува младичкият Костя Малушкин — внезапно схвана Настя. — Изобщо не ги е грижа за неговите родители и братя. Какво е за тях Костя? Някакво си име. За тях е важно килограмът някакъв си там метален прах да не напусне пределите на нашата велика държава. За тях е важно в някаква далечна мюсюлманска страна да не дойдат на власт сили, отнасящи се враждебно към нас. Великите цели и глобалните задачи не предвиждат внимание към разни глупости като човешкия живот. За тях смъртта на Костя е голям късмет, който е позволил да се улови нишката към канала за прехвърляне на галия, скандия и гуфия. Абе що не си гледат работата!“
— Анастасия Павловна, можем ли да разчитаме, че ще получим от вас всички материали срещу Резников?
„Майната ви!“ — грубо им отговори тя наум, но на глас учтиво каза:
— Разбира се, ще ви предам всичко, с което разполагам. И освен това искам да добавя: по мои данни Резников скоро ще осъществи връзка за предаване на метала. Той бърза, така че остава съвсем малко време.
— Откъде имате тези данни? — напрегна се Растяпин, който най-сетне бе благоволил да извърне лице към Настя.
„От едно тайно място — съвсем по детински мислено тръсна тя. — Ерохин уби Владимир Вакар прибързано, на неудобно място и в неудобно време, без да се обезопаси срещу възможността да се натъкне на очевидци, поради което беше принуден да извърши второ убийство, застреля неизвестно откъде появилия се Бокър. Резултатите от наблюдението сочат, че Ерохин не прилича на глупав и неблагоразумен човек, тъй че щом се е решил на такова нещо, значи е имал много сериозни причини. Бил е притиснат от времето. Засякъл е Вакар, но вместо да подмами своя преследвач по-надалече, на удобно място, го убива направо във входа му, рискувайки да го видят. Това означава, че той се страхува от Вакар не само като от убиец, но и като от свидетел, който всеки момент може да се появи зад гърба му и да види нещо, което не би трябвало да вижда.“
— Имам такива данни — хладнокръвно отговори Настя и млъкна, за да демонстрира ясно, че няма намерение да дискутира тази тема.
— Но можем ли да бъдем сигурни, че ще ни предадете цялата информация, с която разполагате? — настоятелно повтори Растяпин, като наблегна на думата „цялата“.
— Май предварително ме подозирате в недобросъвестност? — ядно се подсмихна тя. Този Растяпин не й хареса от първия момент. Трамваен грубиян. „Не умееш да поздравиш жена. Да можеше да те види Вакар, който беше готов да ме изпрати късно вечерта до вкъщи просто защото съм жена, а той беше офицер и мъж. А ти, Растяпин, си дебелогъзест боклук.“
При мисълта за Вакар в гърлото й отново заседна буца и очите й започнаха да се пълнят със сълзи. Настя конвулсивно преглътна и дълбоко си пое въздух, за да се успокои.
— Е, недейте така, Анастасия Павловна — каза с укор дипломатичният Гришин, като хвърли унищожителен поглед към Растяпин. — Юрий Викторович нямаше предвид нищо оскърбително. Просто тромаво построи фразата си. Искам вие да разберете.
И отново се заизливаха приказки за отбранителната способност на страната, за стратегическите суровини, за престъпното пилеене на националните богатства, за политическата международна арена, за интересите на Русия в мюсюлманския свят. Всички думи бяха ясни и правилни, но не даваха отговор на въпроса: как да преодолееш мъката си, когато губиш близки хора? Какво ще стане със семейството на Костя Малушкин? Какво ще стане със семейството на Вакар? Как ще понесе смъртта на сина си Едуард Петрович Денисов? И как ще надвие болката самата тя, Настя Каменская? Всеки човек има своя истина. Истината на тези хора от ФКС е, че няма нищо по-важно от интересите на държавата. Истината на Настя Каменская е, че няма нищо по-важно от човешкия живот, дори да е живот на бивш престъпник, дори да е живот на генерал-убиец. Защото смъртта е нещо необратимо, то вече не може да се поправи.