— Благодаря ти, Джули. Длъжник съм ти.
— Едва ли, Кейс. И сбогом.
Впоследствие си казваше, че вечерта при Сами беше тръгнала наопаки още от самото начало, че още щом бе последвал Моли по онзи коридор, подритвайки изпотъпканите квитанции от билети и чашите от стиропор, той беше я предусетил. Смъртта на Линда, притаена в очакване…
След като се видя с Дийн, двамата с Моли отидоха до Намбан и Кейс си плати дълга на Уейдж с пачка от Новите йени на Армитаж. Това много се хареса на Уейдж и по-малко на неговите момчета, а Моли ги дебнеше с копнеж в очите да мръднат, докато стоеше нахилена до Кейс в погребален екстаз. После Кейс я заведе пак в Чат да пийнат.
— Губиш си времето, жокей — каза Моли, когато Кейс измъкна от джоба на якето си осмоъгълната таблетка.
— Откъде-накъде? Искаш ли? — той й подаде едно хапче.
— Новият ти панкреас, Кейс, и онези тапи в черния дроб. Армитаж е поръчал да ги направят така, че да изхвърлят тия лайна — тя потупа осмоъгълника с тъмно-червения си нокът. — Не можеш да литнеш с амфетамини или кокаин. Биохимия.
— Мамка му — изръмжа Кейс. Погледна към осмоъгълничето, после към нея.
— Глътни го. Глътни десет. Нищо няма да стане.
Той го глътна. Нищо не стана.
Три бири по-късно тя питаше Рац за борбите.
— При Сами — каза Рац.
— Аз съм пас — рече Кейс, — чувал съм, че там се играе на смърт.
Час по-късно Моли купуваше билети от един кльощав тайванец с бяла тениска и провиснали шорти за ръгби.
„При Сами“ представляваше надут шарден зад един пристанищен склад — яко сиво платно, подсилено с мрежа от тънки стоманени жици. Коридорът, с по една врата в двата си края, представляваше груб въздушен шлюз, който поддържаше разликата в налягането отвън и вътре в шардена. Към имитиращия дърво таван бяха завинтени на равни интервали флуоресцентни кръгли лампи, но повечето бяха счупени. Из влажния въздух се носеше смесената миризма на пот и бетон.
След всичко това обстановката вътре дойде за Кейс малко неочаквано — арената, тълпата, напрегнатата тишина, светлинните изображения, издигнати високо под купола. Бетонът се спускаше на стъпала към нещо като централен подиум с формата на кръг, около който беше струпана проектиращата апаратура. Никакво осветление, освен това, което хвърляха холограмите, мърдащи и проблясващи над кръга, възпроизвеждащи движенията на двамата мъже долу. Гъсти слоеве от цигарен дим се издигаха над стъпалата и бавно се стелеха, докато накрая не срещнеха някое от въздушните течения, създавани от вентилаторите, които поддържаха шардена. Нито звук, освен тяхното приглушено пърпорене и тежкото дишане на биещите се, предавано от усилвателите.
По лещите на Моли пробягваха цветните отражения на мъжете, които се въртяха в кръг. Холограмите бяха десетократни увеличения; при това положение ножовете в ръцете на двамата имаха дължина малко под метър. Кейс си спомни, че според правилата те трябваше да се държат като при фехтовка, така че палецът да сочи по протежение на острието. Ножовете сякаш се движеха от само себе си. Плъзгаха се с някаква ритуална липса на бързина, рисувайки извивките и линиите на своя танц в неразделна близост на острите върхове, докато мъжете дебнеха да се появи пролука. Моли следеше борбата с извита нагоре глава и спокойно изражение на лицето си.
— Отивам да намеря нещо за хапване — рече Кейс.
Тя кимна, изгубена в съзерцаване на танца.
Хич не му харесваше това място.
Кейс се обърна и потъна в сенките. Беше прекалено тъмно. Прекалено тихо.
Тълпата, забеляза той, се състоеше предимно от японци. Съвсем нетипично за Нощния град. Техници, дошли от аркологиите. Кейс реши, че арената сигурно се ползва с одобрението на някоя корпорация като център за отдих. Зачуди се какво ли значи да работиш цял живот за един дзайбацу. Жилище на компанията, химн на компанията, погребение от компанията.
Беше обиколил шардена почти наполовина, когато най-сетне стигна до будките с храната. Купи якитори на пръчки и две бири във високи картонени чаши. Хвърли един поглед към холограмите и видя, че от гърдите на единия мъж шуртеше кръв. Гъстият, кафяв сос потече по пръчиците и покапа върху кокалчетата на ръката му.
Още седем дена и после щеше да се включи. Ако сега си затвори очите, ще види мрежата.
Сенките подскачаха, докато холограмите се носеха в буйния си танц.
В този миг страхът започна да се събира на топка в стомаха му. Студена струйка пот бавно се стече по ребрата му. Операцията не е била успешна. Той беше все още тук, беше все още плът, никаква Моли не го чакаше с приковани в ножовете очи, никакъв Армитаж не се подвизаваше в Хилтън с билети, и с нов паспорт, и с пари. Всичко е сън, жалка фантасмагория… Горещи сълзи размазаха образа пред очите му.