Кейс се събуди от съня, в който се изреждаха летище след летище и в който черните кожени дрехи на Моли се развяваха пред него из фоайетата на Нарита, Шипхол, Орли… Виждаше себе си как призори си купува от някаква будка датска водка в плоско пластмасово шише.
Долу, някъде из стоманобетонните коренища на Спрол, един влак избутваше в тунела пред себе си стена от застоял въздух. Самият влак се плъзгаше безшумно по магнитната възглавница, но раздвиженият въздух огласяше тунела с песента си, ниските се губеха в инфразвуковата област. Вибрациите се предаваха в стаята, където лежеше Кейс, и изкарваха от пролуките в паркета насъбралата се прах.
Кейс отвори очи и видя Моли, която лежеше гола до него в отдалечения край на широкото легло от розов, чисто нов темперопор. Над главите им, през омърляна в сажди решетка се процеждаше слънчева светлина. Парче стъкло с размери половин на половин метър беше заместено с пулт, откъдето се спускаше дебел сив кабел. Краят му висеше на няколко сантиметра от пода. Кейс се обърна на една страна и се загледа в Моли, в гърдите й, в извивката на хълбока, която се открояваше с функционалната елегантност на фюзелажа на боен самолет. Имаше слабо и стройно тяло, с мускулатура на професионална танцьорка.
Кейс се изправи. Стаята беше огромна и празна, с изключение на широката розова леглоплоча и двете найлонови чанти, съвсем нови и еднакви, които бяха оставени на пода до него. Голи стени, никакви прозорци, една единствена огнеупорна врата от стомана, боядисана в бяло. Стените бяха облицовани с безчетен брой слоеве бял латекс. Заводско помещение. Кейс познаваше този стил, този вид сгради — наемателите им обикновено развиваха дейност в онази интердисциплинарна област, в която изкуството не беше изцяло престъпление, а престъплението — не докрай изкуство.
Беше си у дома.
Кейс спусна крака на пода. Беше настлан с малки дървени плочки, които на места липсваха, а на места мърдаха. Главата го болеше. Спомни си Амстердам и една друга стая в центъра на града, в старата му част. Многовековни сгради. Моли, която се връщаше по уличката покрай канала със сок от портокали и яйца. Армитаж беше заминал да прави някакъв тайнствен набег и те двамата се бяха запътили покрай Дам към един бар на канала Дамрак, който Моли знаела отпреди. Париж представляваше само неясен сън. Пазаруване. Тя го беше завела да пазаруват.
Кейс се изправи и нахлузи новите черни дънки, които се въргаляха до краката му, после приклекна до чантите. Първата, която отвори, очевидно принадлежеше на Моли — чинно сгънати дрехи и разни малки, скъпи на вид дреболии. Втората беше натъпкана с неща, които той не си спомняше да е купувал — книги, записи, симстимов кибердек, дрехи с френски и италиански етикети. Под една зелена тениска Кейс откри плосък пакет, увит като оригами в японска рециклирана хартия.
Кейс взе пакета, при което хартията се разкъса и оттам изпадна някаква ярка звезда с девет лъча. Звездата се заби в изправено положение в една пролука между дъсчиците паркет.
— Сувенир — каза Моли. — Забелязах, че все ги зяпаше.
Кейс се обърна и я видя да седи кръстосала крака на леглото. Почесваше се сънливо по корема с тъмночервените си нокти.
— По-късно ще дойдат да обезопасят мястото — каза Армитаж.
Стоеше в рамката на отворената врата и държеше в ръце старомоден магнитен ключ. Моли правеше кафе на един малък котлон, който беше измъкнала от чантата си.
— И аз мога да се оправя — рече тя. — Вече съм достатъчно оборудвана. Полеви инфраскенер, пищялки…
— Не — сряза я Армитаж, докато затваряше вратата. — Искам да е както трябва.
— Както желаеш.
Беше облякла тъмна мрежеста тениска, пъхната в торбестите памучни панталони с черен цвят.
— Някога да сте бил униформен, господин Армитаж? — попита Кейс от мястото си, с гръб, опрян на стената.
Армитаж не беше по-висок от Кейс, но с широките си рамене и военна стойка сякаш изпълваше касата на вратата. Носеше италиански костюм в убити тонове, в дясната си ръка държеше черно куфарче от мека телешка кожа. Обицата на Специалните части беше изчезнала. Красивите, неизразителни черти на лицето демонстрираха рутинната хубост, която се предлагаше в козметичните бутици — твърде консервативна смесица от водещите лица в масмедиите през отминалото десетилетие. Бледите пламъчета в очите му подсилваха маскрадния ефект. Кейс започна да съжалява, че е задал въпроса.