— Да не съм жрец на маите? Хайде на масата, дечко, ще ти направим малка биопсия — той се изсмя, разкривайки още няколко пожълтели зъба. — Тц. Имаш думата на Финландеца, сладкиш. Нямаш нито бръмбарчета, нито корови бомбички. Да изключвам ли екрана?
— Свърши си работата, щом се налага, Финландецо. После искам екрана на наше разположение, докато не решим, че ни стига.
— Е, нямаш проблеми, Мол. Само че плащаш на секунда.
Запечатаха вратата, след като той излезе. Моли придърпа един стол, завъртя го, седна и кръстоса ръце една върху друга на облегалката. Подпря брадичка върху тях и каза:
— Сега да поприказваме. По-сигурно място не мога да ти намеря.
— За какво да приказваме?
— За работата ни.
— Каква работа?
— Работата ни за Армитаж.
— Сигурно ще ми кажеш, че не той дърпа конците, нали?
— Да. Видях досието ти, Кейс. А веднъж мернах и останалата част от списъка ни с покупки. Някога да си работил с мъртвите?
— Не — Кейс виждаше отражението си в нейните лещи. — Бих могъл, струва ми се. Бива ме в занаята — сегашното време го изпълваше с нервно очакване.
— Нали знаеш, че Дикси Платото е мъртъв?
Кейс кимна.
— Чух, било от сърце.
— Ще работиш с неговия конструкт — тя се усмихна. — Май си бил чирак при него, а? При него и при Куайн. Познавах Куайн, между другото. Кучи задник.
— Значи някой се е докопал до записа на Маккой Поли. Кой? — Кейс също седна и облегна ръце на масата. — Нещо не се връзва. Той никога не би се оставил да го запишат.
— Sense/Net. Можеш да си заложиш задника, че са му шарили яко.
— Куайн също ли е мъртъв?
— Де тоя късмет. В Европа е. Не влиза в сметките.
— Е, щом имаме Платото, всичко ни е в кърпа вързано. Той беше най-добрият. Знаеш ли, че на три пъти мозъкът му изключвал?
Моли кимна.
— EEG-тата му минавали в плато. Показа ми ги. „Братле, мрътвец бях.“
— Виж к’во, Кейс, опитвам се да стигна до тия, дето покриват гърба на Армитаж, още откакто се хванах в началото. Обаче не ми намирисва нито на дзайбацу, нито на правителство, нито на някоя дъщерна фирмичка на Якудза. Армитаж получава нареждания. Все едно, че му казват: сега заминаваш за Чиба, фащаш един хапчоман, който се друса за последен път, и плащаш за операцията с една програма, която ще го оправи. Ми че тая хирургическа програма струва на пазара такива пари, че с тях можехме да си купим двайсет първокласни жокея! Бил си добър, но чак пък толкоз… — тя се почеса по носа.
— Явно някой има келепир — каза Кейс. — Някой от големите.
— Не че исках да те засягам — Моли се ухили. — Сега тепърва ще има яко да се потим, Кейс, само и само да се докопаме до конструкта на Платото. Sense/Net го държат заключен в сейф в една библиотека в града. По-лесно можеш да се провреш през задника на змиорка, Кейс. Та значи, пак там се пази и цялата нова колекция на Sense/Net за идната есен. Само нея да гепим, и ще въшлясаме от пари. Обаче не, трябва ни Платото и нищо друго. Странна работа.
— Да, много странни работи станаха. Ти си странна, тая дупка и тя, и тоя зуек отвън при боклука също.
— Финландеца ми е стара свръзка. Има канал. Софтуер. Тоя малък частен бизнес си е отделно. Иначе навих Армитаж да го зачисли по поддръжката тука, тъй че като се появи после, не сте се виждали. Ясно ли е?
— Та какво значи ти е вкарал Армитаж да се разтваря в твоята кръвчица?
— Моята е лесна — усмихна се тя. — Каквото ти е майсторлъка, това ти е живота! Ти си по жакването, аз по тупаника.
Кейс я изгледа.
— Кажи, сега, какво знаеш за Армитаж.
— Като начало, никакъв Армитаж не е участвувал в никакъв Крещящ юмрук. Проверих. Но това още нищо не означава. Гледах и снимките на ония, дето са се измъкнали. Не прилича на нито един от тях — Моли сви рамене. — Голяма работа, няма що. Повече нищо не знам — тя забарабани с нокти по гърба на облекалката. — Ти нали си жокей, а? Искам да кажа, що не се поогледаш малко наоколо?
Кейс се усмихна.
— Ще ме убие.
— Може би. А може би не. Мисля, че ти си му нужен, Кейс, при това страшно много. Пък и нали ти щрака акъла. Можеш да го успиш, сигурна съм.
— Какво още си видяла от онзи списък?
— Играчки. Най-вече за теб. И един картотекиран психопат на име Петер Ривиера. Адски гнусен тип.
— Къде се намира?
— Не знам. Обаче е пълна отврат, честно. Видях досието му — тя направи гримаса. — Да ти настръхне косата — тя се изправи и се протегна като котка. — Та, заедно ли ще мелим, мой човек? Комбина ли сме? Наравно?
Кейс я погледна.
— Маса други възможности, а?