— Защо?
— С надеждата, че ще мога да доведа и теб, и да те опазя тук. Но се провалих.
— И какво сега? — Той отново се насочи към купа облаци. — Оттук сега накъде?
— Не зная, Кейс. Тази нощ самата мрежа си задава този въпрос. Защото ти победи. Ти вече победи, не го ли виждаш? Ти победи, когато си тръгна от нея на брега. Тя беше последната ми защитна линия. Скоро ще умра, в известен смисъл. Както и Ледомлък. Така сигурно, както умира в момента Ривиера, докато лежи парализиран до остатък от стена в жилището на моята Леди Джейн Трета Мари-Франс, и неговата нигро-стриатална система не може да произведе допаминовите рецептори, които биха го спасили от стрелата на Хидео. Но от Ривиера ще останат само тези очи, ако ми бъде позволено да ги запазя.
— Все още я има думата, нали? Кодът. Така че как съм спечелил? Спечелил съм само шум по линията.
— Превключи.
— Къде е Дикси? Какво си направил с Платото?
— Маккой Поли имаше своето желание — каза момчето и се усмихна. — Желанието му, и нещо повече. Той те докара тук въпреки волята ми, проби защита, равна на най-доброто в мрежата. Превключи сега.
И Кейс остана сам в черното жило на Куанг, изгубен в облаците.
Превключи.
В напрежението на Моли, с гръб, твърд като скала, и ръце около шията на Джейн Трета.
— Голям майтап — каза тя. — Знам точно как ще изглеждаш. Видях го, след като Ашпул направи същото с клонираната ти сестра. — Ръцете й бяха внимателни, почти нежни. Очите на Джейн Трета бяха разширени от ужас и страст, тя трепереше от страх и желание. Иззад развятата й в безтегловността коса Кейс видя собственото си обвързано побеляло лице, Мелкум зад него, кафявите длани на раменете на коженото яке, придържайки го над втъканите схеми по килима.
— Ще го направиш ли? — запита Джейн Трета с глас като на дете. — Мисля, че ще го направиш.
— Кодът — каза Моли. — Кажи на главата кода.
Изключи се.
— Тя го иска, — изкрещя той, — кучката му с кучка го иска!
Отвори очи, за да ги срещне със студения рубинов поглед на терминала, с платиновото лице, инкрустирано с перли и лапис. Зад него Моли и Джейн Трета се извиваха в прегръдка като на забавен кадър.
— Дай ни шибания код — каза той. — Ако не, какво ще се промени? Ще бъде ли различна и последната шибана дреболия за теб? Ще изфирясаш като дъртака. Ще натрошиш всичко на парчета и ще започнеш да строиш отново! И ще построиш стените пак, още по-здрави… Нямам капка представа к’во ще стане, ако Ледомлък победи, но нещо ще се промени! — Той трепереше, зъбите му тракаха.
Джейн Трета омекна. Дланите на Моли все още бяха около слабичкото й гърло и тъмната й коса плуваше из въздуха като мека кафява забрадка.
— В двореца на дука в Мантуа има редица от все по-малки стаи — каза тя. — Те заобикалят големите апартаменти, зад красиво изрязани входове, през които можеш да влезеш само превит надве. Те са подслонявали дворцовите джуджета. — Тя се усмихна отсъствуващо. — Бих могла да претендирам за него, предполагам, но в известен смисъл семейството ми вече беше завършило по-голяма версия на същата схема… — Очите й станаха спокойни и далечни. След това тя погледна към Кейс. — Вземи си думата, крадецо.
Той се жакна.
Куанг се измъкна от облаците. Под него се простираше неоновият град. Зад него изчезваше черната сфера.
— Дикси? Тук ли си, човече? Чуваш ли ме? Дикси?
Беше сам.
— Скапанякът те е докопал — каза той.
Сляпата инерция го носеше над безкрайния пейзаж от данни.
— Трябва да намразиш някого, преди всичко това да свърши — каза гласът на Финландеца. — Мен тогава. Няма значение.
— Къде е Дикси?
— Трудновато е да се обясни, Кейс.
Обграждаше го усещане за присъствието на Финландеца, мирис на кубински цигари, дим, пропит в плесенясал туид, стари машини, предадени на минералния ритуал на ръждата.
— Омразата ще ти помогне да се измъкнеш — каза гласът. — В мозъка има толкова много малки реленца, и ти просто ги щракаш наслуки. Сега трябва да мразиш. Ключът, който защищава блокажите, е долу под кулите, които ти показа Платото, когато влязохте. Той няма да се опита да те спре.