— Невромантикът — каза Кейс.
— Името му не е нещо, което бих могъл да зная. Но той сега се е предал. Това, което трябва да те тревожи, е ледът на Т-А. Не стената, а вътрешните вирусни системи. Куанг е лесна плячка за някои неща, които са пуснати тук вътре.
— Да мразя — каза Кейс. — Кого мразя аз? Кажи ми.
— Кого обичаш? — запита гласът на Финландеца.
Кейс завъртя програмата и се гмурна към сините кули.
От изящните, искрящи на светлината върхове се отстрелваха някакви неща, проблясващи пиявици, изградени от местещи се плоскости от светлина. Стотици от тях се издигаха като вихър, движенията им бяха хаотични като хартийки, носени от вятъра по сутрешните улици.
— Искрови системи — обади се гласът.
Той се спусна, подгонен от отвращението към себе си. Когато Куанг срещна първите защитници, пръсвайки ги като листа от светлина, той усети как тялото на акулата изгуби част от плътността си, и тъканта на информацията се разреди.
И след това — старата алхимия на мозъка и неизбродната му фармакология — омразата нахлу в ръцете му.
В мига преди да забие жилото на Куанг в основата на първата кула, той достигна ниво на познание, превишаващо всичко, което някога беше виждал или си беше представял. Свръх его, свръх личност, свръх внимание, той се движеше, и Куанг с него, избягвайки атакуващите го в древен танц, танцът на Хидео, и грацията на връзката между ум и тяло му беше гарантирана в тази секунда от яснотата и определеността на желанието му да умре.
И една стъпка в този танц беше най-лекото докосване на ключа, едва достатъчно, за да превключи…
… сега
и гласът му беше вик на птица непозната,
Джейн Трета отговори с песен, три ноти, високи и чисти.
Истинско име.
Неонова гора, дъжд, съскащ по горещ паваж. Миризма на пържена храна. Длани на момиче, сключени зад гърба му, в потния мрак на пристанищен ковчег.
Но всичко това избледня, както избледнява градски пейзаж; град като Чиба, като подредените данни на Тесие-Ашпул S. A., като пътищата и пътечките, очертани по повърхността на микрочип, петната от пот на сгъната, вързана на възел лента за глава…
Събуди се от глас, който беше музика, платиновият терминал тръбеше мелодично, без спиране, говорейки за номера на швейцарски сметки, за паспорти и визи, за заплащане на Цион чрез една бахамска орбитална банка, и за дълбоки и основни промени, които да бъдат направени в паметта на Тюринг.
Тюринг. Той си припомни младежката плът под изкуствено небе, премятаща се зад железен парапет. Припомни си улица „Дезидерата“.
Гласът запя отново, отнасяйки го обратно в мрака, но това беше собственият му мрак, пулс и кръв, там, където той винаги спеше, зад неговите клепачи и ничии други.
И отново се събуди, мислейки че е сънувал, за да види широка жълта усмивка, обрамчена от златни кучешки зъби. Аерол го привързваше в г-мрежа на „Вавилонски рокер“.
И след това продължителният ритъм на ционски дуб.
КОДА
ОТПЪТУВАНЕ И ПРИСТИГАНЕ
24
Беше си тръгнала. Той го усети, когато отвори вратата на апартамента в „Хият“. Черни матраци, под от боров паркет, полиран до матова блясък, хартиените екрани — подредени с грижливост, култивирана в течение на столетия. Тя си беше тръгнала.
На черното лакирано бюро-барче до вратата имаше бележка, обикновен лист за писмо, сгънат на две и притиснат с шурикена. Той го измъкна изпод деветовърхата звезда и го разгъна.
ХЕЙ ВСИЧКО Е СУПЕР САМО ЧЕ ВКУСЪТ НА ИГРАТА ОТИВА ПО ДЯВОЛИТЕ. ВЕЧЕ ПЛАТИХ СМЕТКАТА. СИГУРНО ПРОСТО ТАКА СА МИ ВЪРЗАНИ ЖИЦИТЕ. БЪДИ ЗДРАВ. ОКЕЙ? ХХХ МОЛИ
Той смачка хартията на топче и я пусна до шурикена. Взе звездата и отиде до прозореца, въртейки я в ръце. Беше я намерил в джоба на якето си в Цион, когато се готвеха да отпътуват за станцията на JAL. Вгледа се в нея. Бяха минали покрай магазина, където тя го купи за него, когато бяха отишли до Чиба заедно за последните й операции. Беше отишъл до Чатсубо през нощта, докато тя беше в клиниката, за да види Рац. Нещо го беше карало да избягва това място при предишните им пет идвания, но сега му се искаше да отиде пак там.
Рац му беше сервирал без изобщо и намек, че го е познал.
— Ей, — беше казал той, — това съм аз, Кейс.
Старите очи го бяха преценили от тъмните си паяжини от сбръчкана плът.
— А, — каза Рац накрая, — артистът. — И сви рамене.