— Нямам нужда от теб — каза той.
Повечето от парите в швейцарската му сметка отидоха за нов панкреас и черен дроб, остатъкът за нов Оно-Сендай и за билет обратно до Спрол.
Намери работа.
Намери момиче, което се представи като Мичел.
И една октомврийска нощ, набирайки заобикаляне на пурпурните тераси на Централното управление по атомна енергия за Източното крайбрежие, видя три фигурки, дребнички, невъзможни, застанали на самия ръб на едно от огромните стъпала от данни. Колкото и да бяха малки, той успя да различи усмивката на момчето, розовите му венци, блясъка на издължените сиви очи, които някога бяха на Ривиера. Линда все още носеше неговото яке; махна му, докато той минаваше. Но третата фигура, зад нея, с ръка около раменете й, беше самият той.
Някъде много наблизо се чу смехът, който не беше смях.
Никога повече не видя Моли.
Ванкувър, юли 1983.