Тя се изсмя. Сграбчи го над лактите с малките си, силни ръце.
— По-полека, новак такъв. Имаш да чакаш осем дена. Нервната ти система ще се изсипе на пода, ако се опиташ да се включиш сега. Докторите забраниха. Между другото, мислят, че са те оправили. След някой и друг ден ще те прегледат.
Кейс полегна отново.
— Къде сме?
— В къщи. Евтиния хотел.
— Къде е Армитаж?
— В Хилтън, продава мъниста на туземците или нещо такова. Скоро ще се измъкнем оттука, човече. Амстердам, Париж, после пак в Спрол — тя го побутна леко по рамото. — Обърни се, бива ме по масажирането.
Кейс се изтегна по корем с протегнати напред ръце. Пръстите му докосваха стената на ковчега. Тя се намести върху кръста му и подпря колене в темперопора. Кейс усещаше хладния допир на кожените й джинси върху кожата си. Пръстите й пробягаха по врата му.
— Как така не си в Хилтън?
Вместо отговор тя протегна ръце назад между бедрата му и нежно обхвана скротума с палец и показалец. Цяла минута се полюшваше там, в тъмното, изправена над него, обхванала с другата си ръка врата му. Кожата на дънките й поскръцваше леко в синхрон с плавните й движения. Пластопяната сякаш избута нагоре стегнатото тяло на Кейс.
Главата му щеше да се пръсне от пулсиращата болка, но поне усещането, че вратът му всеки момент ще се скърши, беше изчезнало. Кейс се привдигна на един лакът, преобърна се и се отпусна пак в темперопора, като придърпа Моли към себе, ближейки гърдите й, чиито малки твърди зърна се хлъзгаха по бузите му и оставяха мокри следи. Напипа ципа на джинсите й и го разкопча.
— Не бери грижа — рече тя. — Виждам в тъмното.
Джинсите шумно се смъкнаха и Моли зарита до него с крака, докато се освободи от тях. Преметна крак през тялото му и се изправи на колене над него. Кейс протегна ръце към лицето й, но се сепна, когато усети твърдата повърхност на имплантираните лещи.
— Недей — каза Моли, — мажеш отпечатъци.
Тя седна пак върху него и придърпа ръката му към себе си, обърна дланта му с палеца върху цепката на дупето си и разпери пръстите му върху срамните си устни. Когато започна да се отпуска върху него, образите го връхлетяха отново, трептящи, идващи и отиващи си — лицата, отделни части от неонови надписи… Моли се завъртя върху корема му с гръб към него и Кейс конвулсивно потръпна. Тя си го вкара и се чукаха в тази поза, Моли се плъзгаше надолу отново и отново, докато и двамата не свършиха. Неговият оргазъм се взриви като яркосиньо петно в пространство без временно измерение, безбрежно както матрицата, където лицата се разпадаха и се засмукваха от нищото, и Кейс усети как нейните стегнати и влажни слабини се отпускат върху бедрата му.
В Нинсей нещата следваха своя обичаен ход, само че в изпълнение на един по-рехав, делничен вариант на тълпата. Откъм салоните за компютърни игри и залите за пачинко глъчката прииждаше на вълни. Кейс надникна в Чат и видя Зони, който наглеждаше своите момичета в топлия, вмирисан на бира здрач. На бара стоеше Рац.
— Да си виждал Уейдж, Рац?
— Не и снощи — Рац въпросително повдигна вежда по посока на Моли.
— Като го видиш, кажи му, че парите са в мен.
— Късметът се е обърнал ли, артисте?
— Рано е да се каже.
— Добре де, трябва дя се видя с тоя тип — Кейс гледаше своето отражение в очилата й. — Трябва да приключа една работа.
— На Армитаж няма да му хареса, дето те изпускам из очи — тя стоше под топящия се часовник на Дийн с ръце на хълбоците.
— Тоя тип няма да разговаря с мен, докато ти си тук. Хич не ми пука за Дийн. И сам добре се грижи за себе си. Обаче има други хора, които отиват право на дъното, ако аз се чупя от Чат. Мои хора, разбираш?
Моли стисна устни и поклати глава.
— Имам хора в Сингапур, свръзки с Токио в Шинджуку и Асакуза, и те потъват, разбираш ли? — излъга той, поставил ръка върху рамото на черното й яке. — Пет. Пет минути. По твоя часовник, става ли?
— Плащат ми не за това.
— За какво ти плащат е едно. Съвсем друго е заради мен да умрат няколко близки хора, понеже ти си спазваш прекалено буквално инструкциите.
— Глупости. Близки хора, дрънканици на търкалета. Отиваш там, за да ни провериш чрез твоя контрабандист. — Тя подпря ботуша си върху прашната масичка за кафе в стил Кандински.
— А, Кейс, шемете, изглежда твоята приятелка ей там добре се е въоръжила, освен че главата й е претъпкана със силикон. Какво всъщност става? — призрачното покашляне на Дейн сякаш увисна във въздуха между тях.
— Чакай, Джули. Както и да е, ще вляза сам.
— В това можеш да си сигурен, големи синко. Няма начин иначе.