Той довърши бирата си, плати и си тръгна; високите му, тесни рамене сгушени под зацапания от дъжда найлон в цвят каки. Докато си пробиваше път сред тълпата на Нинсей, усещаше собствената си миризма на застояла пот.
Беше на двадесет и четири. На двадесет и две беше жокей, крадец на информация, един от най-кадърните в Спрол. Беше обучен от най-добрите, Маккой Поли и Боби Куайн, легендите в бизнеса. Постоянно кипеше от адреналин, страничен продукт на младостта и способностите му, включен в обикновен киберпространствен дек, който проектираше откъснатото му от материята съзнание във волева халюцинация, представляваща Мрежата. Самият той крадец, беше работил за други, по-богати крадци; за работодатели, които осигуряваха екзотичния софтуер, необходим, за да проникне през бляскавите стени на компютърните системи на големите корпорации, да отваря прозорци към богати бази данни.
Беше допуснал класическата грешка, която се бе клел, че няма да направи. Беше откраднал от работодателите си. Беше запазил за себе си определена информация и се беше опитал да я прекара сам през канал в Амстердам. И досега не беше сигурен как точно го бяха разкрили, не че вече имаше някакво значение, де. Тогава си беше мислил, че ще го убият, но те само се бяха усмихнали. Казаха му, че е добре дошъл при парите. Щели и без това да му потрябват. Защото — продължаваха да се усмихват — те ще се погрижат той никога вече да не може да работи.
Увредиха нервната му система с руски боен микотоксин.
Беше лежал привързан с каиши към едно хотелско легло в Мемфис, докато талантът му изгаряше микрон по микрон. Беше халюцинирал в продължение на тридесет часа.
Увреждането беше бавно, постепенно и извънредно резултатно.
Кейс, за когото безплътната екзалтация на киберпространството бе съставлявала смисъла на съществуването, възприемаше това като Края. В баровете, които беше посещавал като начинаещ жокей, елитарните възгледи предполагаха известно небрежно презрение към плътта. Тялото беше месо. И той беше попаднал в затвора на собствената си плът.
Всичките му авоари бяха бързо превърнати в Нови йени, дебела пачка от някогашните хартиени пари, които циркулираха безкрайно в затворения кръг на световните черни пазари, подобно на морските раковини на тробриандските островитяни. Беше трудно да се върши законен бизнес с пари в брой в Спрол; в Япония това вече беше забранено.
Той беше абсолютно убеден, че именно в Япония ще намери лек. В Чиба. Било в регистрирана клиника или в сенчестия свят на незаконната медицинска практика. Синоним на трансплантации, свързване на нерви и микробионика, Чиба привличаше подобно на магнит техно-криминалните общности на Спрол.
В Чиба той бе видял своите Нови йени да се стопяват в двумесечна поредица от прегледи и консултации. Лекарите в незаконните клиники, неговата последна надежда, се бяха възхищавали на изключителното умение, с което е бил осакатен, а след това бавно бяха поклащали глави.
Сега той спеше в най-евтините ковчези, разположени най-близо до пристанището, заляни от кварцово-халогенните потоци, които осветяваха доковете през нощта като огромни сцени. Заради яркия блясък на телевизионното небе там не можеха да се видят светлините на Токио, нито дори извисяващата се холограмна сигла на Електрическа компания „Фуджи“, а Токийският залив приличаше на черна бездна, в която чайките кръжаха над плискания из плитчините бял стиропор. Отвъд пристанището лежеше градът; огромните кубета на корпорациите се възвисяваха над куполите на фабриките. Пристанището и градът бяха разделени от тясна гранична ивица с по-стари улици, област без официално име: Нощният Град, чието сърце бе Нинсей. През деня баровете на Нинсей бяха затворени и безразлични, неонът беше мъртъв, холограмите — инертни, застинали в очакване под отровеното сребристо небе.
Две пресечки западно от Чат, в една чайна, наречена Жар дьо Те, Кейс прокара с двойно еспресо първата си за тази нощ таблетка. Тя представляваше плосък розов октагон със силна доза бразилски тонизиращ наркотик, който беше купил от едно от момичетата на Зоун.
Чайната беше облицована с огледала, като всеки панел бе обрамчен с червен неон.
Отначало, озовал се сам в Чиба, с малко пари и още по-малко надежда да намери лек, се беше отдал на унищожително пренапрягане, преследвайки свеж капитал с леден хъс, който сякаш принадлежеше на някой друг. През първия месец беше убил двама мъже и една жена за суми, които година преди това биха му се сторили смешни. Нинсей го изтощи до такава степен, че самата улица започна да му се струва въплъщение на магия за смърт, някаква тайнствена отрова, която той не е подозирал, че носи в себе си.