Тунелът свърши с едно старо армейско одеало, което беше разпънато върху касата на някаква врата. Иззад него нахлу бяла светлина, когато Моли го отметна, за да мине.
Кейс се озова сред четири квадратни стени от чисто бяла пластмаса и не по-различен таван. Бялата теракота на пода беше релефна, като в болниците, с малки изпъкнали кръгчета, за да не се хлъзга. В центъра на стаята се помещаваха една квадратна дървена маса, боядисана в бяло, и четири бели сгъваеми стола.
Някакъв мъж се появи примигвайки иззад одеалото, което се закачи над едното му рамо като плащ. Човекът сякаш беше създаден в съответствие с незнайни аеродинамични изисквания. Малките му уши прилепваха плътно към тесния череп, а огромните му предни зъби, оголени в неясно подобие на усмивка, бяха наклонени под остър ъгъл навътре. Мъжът беше облечен в сако от туид, в лявата си ръка държеше някакъв пистолет. Изгледа ги, примига и пусна пистолета в джоба на сакото си. Кимна към Кейс и му посочи белия пластмасов панел, който беше подпрян до касата на вратата. Кейс се приближи и видя, че панелът всъщност представлява стабилен сандвич от електрически схеми, дебел близо сантиметър. Помогна на мъжа да го вдигнат и да го наместят в касата на вратата. Сръчни, пожълтели от никотин пръсти прикрепиха панела по краищата с велкро-лепенки. Отнякъде запърпори добре скрит климатик.
— Засичаме — каза мъжът и поразкърши рамене, — после смятаме. Знаеш тарифите, Мол.
— Трябва ни скенер, Финландецо. За импланти.
— Тогава застани ей там между колоните. Стъпи върху знака. Изправи се… така. Сега дай пълен оборот до триста и шейсет.
Кейс гледаше как Моли се върти между два крехки на вид стенда, отрупани със сензори. Мъжът измъкна от джоба си някакъв миниатюрен монитор и втренчи поглед в него, присвил очи.
— Има нещо ново в главата ти, тъй… Силиций, обвивка от термовъглерод… Часовник, познах ли? Добре, очилата ти… показанията са си същите, нискотемпературен изотропен въглерод. Пиролитиците имат по-добра биосъвместимост, но щом работата ти е такава… Същото е и при ноктите.
— Ела тука, Кейс.
Кейс видя протритото „Х“, отбелязано в черно върху белия под.
— Обърни се. Бавно.
— Момчето е девствено — мъжът сви рамене. — Няколко евтини зъболекарски джунджурии, друго няма.
— Можеш ли да хващаш биоимпланти? — Моли разкопча ципа на зелената си жилетка и си свали очилата.
— Да не съм жрец на маите? Хайде на масата, дечко, ще ти направим малка биопсия — той се изсмя, разкривайки още няколко пожълтели зъба. — Тц. Имаш думата на Финландеца, сладкиш. Нямаш нито бръмбарчета, нито корови бомбички. Да изключвам ли екрана?
— Свърши си работата, щом се налага, Финландецо. После искам екрана на наше разположение, докато не решим, че ни стига.
— Е, нямаш проблеми, Мол. Само че плащаш на секунда.
Запечатаха вратата, след като той излезе. Моли придърпа един стол, завъртя го, седна и кръстоса ръце една върху друга на облегалката. Подпря брадичка върху тях и каза:
— Сега да поприказваме. По-сигурно място не мога да ти намеря.
— За какво да приказваме?
— За работата ни.
— Каква работа?
— Работата ни за Армитаж.
— Сигурно ще ми кажеш, че не той дърпа конците, нали?
— Да. Видях досието ти, Кейс. А веднъж мернах и останалата част от списъка ни с покупки. Някога да си работил с мъртвите?
— Не — Кейс виждаше отражението си в нейните лещи. — Бих могъл, струва ми се. Бива ме в занаята — сегашното време го изпълваше с нервно очакване.
— Нали знаеш, че Дикси Платото е мъртъв?
Кейс кимна.
— Чух, било от сърце.
— Ще работиш с неговия конструкт — тя се усмихна. — Май си бил чирак при него, а? При него и при Куайн. Познавах Куайн, между другото. Кучи задник.
— Значи някой се е докопал до записа на Маккой Поли. Кой? — Кейс също седна и облегна ръце на масата. — Нещо не се връзва. Той никога не би се оставил да го запишат.