Свързващата тръба, която докът беше протегнал, беше по-сложна версия на онази, през която той се беше промъкнал, за да стигне до „Ханайва“, предназначена за използуване при ротационната гравитация на вретеното. Гофрираната тръба беше съставена от съединени хидравлични части, и във всеки сегмент имаше пръстен от твърда, грапава пластмаса. Пръстените служеха като пръчки на стълба. Проходът се извиваше около „Ханайва“, беше хоризонтален там, където се свързваше с люка на „Гарвей“, но завиваше остро нагоре и наляво, изисквайки вертикално катерене около извивката на корпуса на яхтата. Мелкум вече се провираше през пръстените, издърпвайки се нагоре с лявата си ръка. Дясната беше заета от ремингтона. Носеше изцапани стари торбести работни панталони, зеленото мушамено яке без ръкави и чифт парцаливи брезентови гуменки с яркочервени подметки. Всеки път, когато той се покатереше на следващ пръстен, тръбата леко се изместваше.
Закопчалките на импровизираната презрамка на Кейс се впиваха в рамото му под тежестта на Оно-Сендая и на конструкта на Платото. Единственото, което той усещаше в момента, беше страх. Общо изтръпване. Отблъсна го, заставяйки се да си припомни лекцията на Армитаж за вретеното и за вила „Блуждаещ лъч“. Започна да се изкачва. Екосистемата на Свободната станция беше ограничена, но не затворена. Цион беше затворена система, способна да действува в течение на години без доставка на материали отвън. Свободната станция произвеждаше собствени въздух и вода, но зависеше от непрекъснатите доставки на храна и от постоянното подхранване на почвата. Вила „Блуждаещ лъч“ не произвеждаше абсолютно нищо.
— Мъжки, — каза спокойно Мелкум, — давай нагоре, след мен.
Кейс се провлече странешком по кръговата стълба и се изкатери по последните няколко пръстена. Проходът опираше в гладък, леко изпъкнал люк с диаметър около два метра. Хидравличните сегменти на тръбата изчезваха в гъвкави гнезда, вградени в люка.
— И какво сега…
Устата на Кейс се затвори, когато капакът отскочи настрани и слабата разлика в налягането духна фин прах в очите му.
Мелкум се преметна през ръба, и Кейс чу тихия звук на освобождаване на предпазителя на Ремингтона.
— Мъжки, ти си, дето бързаш — прошепна той.
Кейс тупна до него.
Капакът се намираше в средата на кръгло, сводесто помещение, покрито със сини грапави пластмасови плочки. Мелкум го дръпна, посочи с ръка, и той видя монитор, вграден в извитата стена. На екрана му висок младеж с чертите на Тесие-Ашпул изтупваше нещо от ръкавите на тъмното си официално сако. Стоеше до съвсем същия люк, в съвсем същата стая.
— Съжалявам много, сър — каза някакъв глас от високоговорител над люка. Кейс погледна нагоре. — Очаквахме ви по-късно, на осевия док. Един момент, моля.
Младежът на екрана кимна нетърпеливо.
Мелкум се извъртя с оръжието в ръка към отворилата се вляво от тях врата. Дребничък евроазиат в оранжев работен костюм влезе през нея и ги зяпна. Отвори уста, но от нея не излезе нито звук. След това я затвори. Кейс метна поглед към монитора. Празен.
— Кои…? — измънка човекът.
— Растафарианската пехота — изправи се Кейс. Кибердекът го тупна по хълбока. — Имаме спешна нужда да се включим в системата ви за охрана.
Човекът преглътна.
— Това проверка ли е? Проверка на лоялността. Трябва да е проверка на лоялността. — Той избърса дланите си в крачолите на оранжевия костюм.
— Не, мъжки, истинско. — Мелкум се измъкна от нишата, където се беше мушнал, и насочи Ремингтона към лицето на евроазиата. — Мърдай.
Те последваха човека през вратата в коридор, чиито излъскани бетонни стени и неравен от натрупаните килими под бяха отлично познати на Кейс.
— Хубави парцали — каза Мелкум, бутайки мъжа в гърба. — Мирише на черква.
Стигнаха до друг монитор, древен „Сони“, монтиран над пулт с клавиатура и сложен набор от куплунги за включване. Екранът светна в момента, когато те спряха, и Финландецът се ухили към тях от помещение, което приличаше на приемната на Филмстудио Холографикс.
— Добре. Мелкум завежда този тук долу до отворената преходна камера и го бутва там. Аз ще я заключа. Кейс, на теб ти трябва петият куплунг отляво, най-горния капак. В чекмеджето под пулта има адаптори. Нужен е Оно-Сендай двайсет-точка към Хитачи-четиридесет.
Докато Мелкум отведе пленника си, Кейс коленичи и зарови из набора куплунги. Накрая намери нужния, включи дека към адаптора и спря за момент.