— Кейс, мили — каза Линда и докосна рамото му.
— Не. — Той свали якето си и й го подаде. — Не зная, може би ти си тук. Както и да е, става студено.
Той се обърна и тръгна назад, и след седмата стъпка затвори очи, наблюдавайки как музиката изниква в центъра на нещата. Веднъж погледна назад, въпреки че не отвори очи.
Нямаше нужда.
Те бяха там, на границата на морето. Линда Лий и слабичкото дете, което се представи като Невромантик. Коженото му яке висеше от ръката й, развявано от полъха откъм вълните.
Продължи да върви, следвайки музиката.
Мелкумовият Ционски дуб.
Намираше се на странно, сиво място, впечатление за местещи се фини завеси, моарета, степени на полутонове, генерирани от много проста графична програма. Известно време се задържа един кадър от последователност, чайки, замръзнали над тъмни води. Чуваха се гласове. Появи се черно огледално плато и се наклони, и той беше амалгама, топче живак, търкалящо се надолу, удрящо се в стените на невидим лабиринт, разделящо се, събиращо се отново, търкалящо се пак…
— Кейс? Мъжки?
Музиката.
— Пак си тук, мъжки.
Музиката беше свалена от ушите му.
— Колко време? — чу се да пита той и разбра, че устата му е напълно изсъхнала.
— Къде пет минути. Прекалено. Щях да дръпна жака, Млък вика не. Разни странни екрани, после Млък вика слагай му слушалките.
Кейс отвори очи. Чертите на Мелкум бяха припокрити от ивици полупрозрачни йероглифи.
— И дай лекарство — каза Мелкум. — Два дерма.
Той лежеше по гръб на пода на библиотеката, под монитора. Ционитът му помогна да седне, но движението го блъсна в жестоката струя на бетафенетиламина, и двата дерма запариха лявата му китка.
— Свръхдоза — успя да каже той.
— Хайде, мъжки. — Силните ръце под мишниците му го повдигнаха като дете. — Време да вървим.
22
Сервизната кола плачеше. Бетафенетиламинът й беше дал глас. Не искаше да спре. Нито в претрупаната галерия и дългите коридори, нито докато минаваше край черния стъклен вход към криптата на Т-А, край сводовете, където мракът беше навлизал толкова постепенно в сънищата на стария Ашпул.
Пътуването беше за Кейс като продължително надбягване, движението на колата беше неразличимо от бесния поток на свръхдозата. Когато най-сетне колата умря, нещо под седалката се предаде с фонтан бели искри и плачът спря.
Спряха само на три метра от началото на пиратската пещера на Джейн Трета.
— Колко далече, мъжки? — Мелкум му помогна да се смъкне от издъхващата кола в момента, в който вграденият пожарогасител експлодира в двигателя на колата, пръскайки облачета от жълт прах от вентилационните решетки и отворите за смазване. Браунът се изтърколи иззад седалката и закуца по имитацията на пясък, влачейки счупения си крак.
— Трябва да вървиш, мъжки. — Мелкум взе дека и конструкта и преметна еластичните корди през рамо.
Тродите се клатеха около врата на Кейс, докато той следваше ционита. Холотата на Ривиера ги очакваха, сцените на мъчения и децата-канибали. Моли беше развалила триптиха. Мелкум ги игнорира.
— Спокойно — каза Кейс, насилвайки се да настигне крачещата фигура. — Трябва да действаме както се иска.
Мелкум спря, обърна се към него и Ремингтонът проблесна в ръцете му.
— Както се иска, мъжки? И как се иска?
— Моли е там, но е вън от строя. Ривиера може да прави холота. Може да е взел флетчера на Моли.
Мелкум кимна.
— Там има и нинджа, фамилният бодигард.
Мелкум се намръщи още повече.
— Слушай, мъжки от Вавилон. Войник съм. Но т’ва е чужд бой, не Ционски. Вавилон бие Вавилон, яде се сам, разбираш? Но Йех вижда, ще изкарам Ходещия Бръснач от тая.
Кейс премига.
— Тя е воин — каза Мелкум така, като че ли това обясняваше всичко. — Сега думай, мъжки, кого да не убия.
— Джейн Трета — каза Кейс след кратка пауза. — Момичето там. С една такава бяла роба, с качулка. Трябва ни.
Когато стигнаха до входа, Мелкум просто влезе вътре, и Кейс нямаше друг избор, освен да го последва.
Владенията на Джейн Трета бяха изоставени, басейнът беше празен. Мелкум му подаде дека и конструкта и отиде до ръба на басейна. Оттатък белите мебели беше тъмно, виждаха се сенките на назъбения, висок до кръста лабиринт от частично разградени стени.
Водата търпеливо се плискаше в ръбовете на басейна.
— Тук са — каза Кейс. — Трябва да са.
Мелкум кимна.
Първата стрела прониза мишницата му. Ремингтонът изтрещя, дулото му изригна еднометров пламък, син в светлината от басейна. Втората стрела удари самото оръжие, запращайки го настрани на белите плочки. Мелкум се друсна на пода и зачопли черната дръжка, която стърчеше от ръката му. Дръпна я.