Выбрать главу

Джейн Трета отметна назад глава и се разсмя.

— Не бих ли приела, Петер?

— Призраците ще правят каши тая нощ, леди — каза Кейс. — Ледомлък срещу другия, Невромантика. Ва банк. Знаеш ли това?

Джейн Трета вдигна вежди.

— Петер намекна нещичко, но разкажи малко повече.

— Срещнах Невромантика. Разказа ми за майка ти. Мисля, че той е нещо като грамаден ROM конструкт за записване на личности, само дето е изцяло RAM. Личностите мислят, че те са там вътре, и то просто продължава вечно.

Джейн Трета заобиколи стола.

— Къде? Опиши ми мястото от този конструкт.

— Бряг. Сив пясък, като сребро, което има нужда от полиране. И бетонна постройка, нещо като бункер… — Той изчака. — Нищо лъскаво. Всичко е старо и разпадащо се. Ако вървиш достатъчно надалече, ще стигнеш до мястото, откъдето си тръгнал.

— Да — кимна тя. — Мароко. Когато Мари-Франс е била още момиче, много преди да се омъжи за Ашпул, тя прекарала едно лято сама на този бряг, живеейки в изоставена постройка. Формулирала основите на философията си там.

Хидео се изправи, пъхвайки резачките в джоба си. Държеше парче от стрелата във всяка ръка. Очите на Мелкум бяха затворени, ръката му здраво стискаше бицепса.

— Ще я превържа — каза Хидео.

Кейс успя да се просне на пода преди Ривиера да натисне спусъка. Стреличките избръмчаха над шията му като свръхзвукови комари. Той се претърколи и видя Хидео да се плъзва в поредната стъпка на танца си, острият край на стрелата завъртян в ръката му, дръжката притисната между дланта и стегнатите пръсти. Стрелна я изотдолу с неуловимо движение, ръката му сякаш се размаза за миг, в гърба на дланта на Ривиера. Флетчерът тупна на плочките на метър настрани.

Ривиера изкрещя. Но не от болка. Беше писък от гняв, толкова чист и рафиниран, че в него нямаше нищо човешко.

Два ярки лъча светлина, като рубиновочервени игли, пробляснаха от областта на стернума му.

Нинджата изохка, олюля се назад с ръце на очите, след това се върна към равновесие.

— Петер, — каза Джейн Трета, — Петер, какво направи?

— Ослепи клонирания ти момък — Гласът на Моли беше равен.

Хидео отпусна присвитите си като чаши длани. Замръзнал на белите плочки, Кейс видя как от съсипаните очи се издигат струйки пара.

Ривиера се усмихна.

Хидео отново се завъртя в танц, връщайки се назад по стъпките си. Когато стигна до лъка, стрелата и Ремингтона, усмивката на Ривиера беше изчезнала. Нинджата се наведе — на Кейс му се стори, че се поклони — и вдигна лъка и стрелата.

— Ти си сляп. — Ривиера отстъпи назад.

— Петер, — каза Джейн Трета, — не знаеш ли, че той се оправя и на тъмно? Зен. Тренира по този начин.

Нинджата постави стрелата на тетивата.

— Ще ме отвлечеш ли сега с холограмите си?

Ривиера се отдръпваше заднешком в тъмнината зад басейна. Спъна се в един от белите столове, и краката му издрънчаха по пода. Стрелата на Хидео мръдна.

Ривиера се стресна и побягна, хвърляйки се над ниска, очукана част от стена. Лицето на нинджата беше блажено, пропито от тих екстаз.

Усмихнат, с готов лък, той се плъзна в сенките зад стената.

— Леди Джейн, — прошепна Мелкум, и Кейс се обърна, за да го види как докопва оръжието на плочките, омазвайки с кръв бялата керамика. Тръсна кичурите си и постави масивното дуло на лакътя на ранената си ръка. — Това ти пръсва главата директно, няма оправяне от Вавилонски доктор.

Джейн Трета зяпна Ремингтона. Моли измъкна ръцете си изпод гънките на ивичестото одеало, вдигайки черната сфера, която затваряше дланите й.

— Махнете това.

Кейс се надигна от плочките и се отърси.

— Ще го хване ли Хидео, както е сляп? — запита той Джейн Трета.

— Когато бях дете, обичахме да му връзваме очите — каза тя. — Забиваше стрели в центъра на карта за игра на десет метра разстояние.

— Петер и така вече е почти мъртъв — обади се Моли. — До дванайсет часа ще започне да се вцепенява. Няма да може да се движи, само да гледа.

— Защо? — обърна се Кейс към нея.

— Отрових му боклука — каза тя. — Състояние като Паркинсонова болест, нещо такова.

Джейн Трета кимна.

— Да. Пуснахме му обичайното медицинско сканиране, преди да бъде приет тук. — Докосна топката по поределен начин и тя отскочи от ръцете на Моли. — Избирателно разрушаване на клетките на субстанция нигра. Признаци за формиране на телца на Леви. Той се поти здравата насън.

— Али — каза Моли, и десетте остриета проблеснаха, извадени за момент. Тя бутна одеалото настрани от краката си, откривайки пристегнатата шина. — Меперидинът. Накарах Али да ми направи една специална партида. Ускори времената на реакция с по-високи температури. N-метил-4-фенил-1236-тетра-хидро-пириден — изпя тя като дете, което изрежда стъпките на тротоарна игра.