Джилиан Хофман
Невръстни красавици
Пролог
Дребният пълен мъж с бял костюм, тъмнолилава риза и бели лачени обувки без връзки сновеше по сцената с микрофон в ръка, като се навеждаше да докосне по някоя от десетките протегнати потни ръце от аудиторията на църквата „Дърво на единението за вечен християнски живот“. Със свободната си ръка проповедникът заглаждаше падналия над челото му посребрен кичур гъста, оформена с гел коса. Майсторската работа на телевизионната камера позволяваше да се преброят и най-дребните бръчици по месестото лице на проповедника, както и струйките пот, стичащи се по бузите му като по криволичеща детска пързалка.
— И когато Моисей отишъл да посрещне израилтяните след победата им над мадиамците — прогърмя гласът на проповедника, докато сновеше по сцената, — той бил придружен от всички князе и свещеника Елеазар. И какво да види? Какво вижда той, което според Библията го е докарало до нечуван гняв? Той вижда _жени_!*
[* Вж. Числ. 31:7-18. — Б.р.]
Публиката, предимно от жени, зашумя възбудено.
Полуизлегнат в креслото срещу телевизионния екран в специалната си стая, мъжът кимаше ведно с църковната аудитория от екрана, наблюдавайки развитието на драмата, сякаш не бе гледал видеокасетата безброй пъти.
— Израилтяните пощадили _жените_! — викна проповедникът. — Тогава Моисей им казал: „Защо оставихте живи всички жени? _Защо?_ Та нали те докараха оная поразия върху народа Господен? Защо ги пощадихте?“.
Измежду присъстващите в църквата се провикна женски глас:
— Защото са били мъже!
Проповедникът се засмя.
— Именно! Защото са били мъже. И понеже са били мъже, са имали слабост към женските прелести! Към мириса на жената, вкуса на жената, докосването на жената.
Мъжът кимна въодушевено в знак на съгласие. Изтри потна длан в износената облегалка на креслото.
— Проявили са _слабост_ — продължи проповедникът. — Заради тази си слабост са пощадили презрените жени, навлекли разруха на своя народ. Но Моисей не е бил просто гневен, дами и господа. Той не се задоволил само с произнасянето на думите: „Постъпили сте много глупаво!“. Не! Знаел е какво ще последва, щом жените бъдат пощадени. Техният примамлив мирис, топлина, меки форми щели да вземат първите си трофеи. Злото има много лица, хора. Много лица.
Проповедникът посочи с пръст една млада жена сред присъстващото множество и я повика при себе си. Момичето нямаше повече от седемнайсет-осемнайсет години.
— Ела при мен, дете. Качи се тук горе.
Окуражавана от родителите си и от ентусиазираната тълпа, тя се изкачи неуверено на сцената.
— Вижте колко е красива — посочи проповедникът, завъртайки я с протегната ръка като дресьор в цирка, който показва дресираното животно; той подуши момичето с пресилено усърдие и се усмихна. — Добре ухае. И добре изглежда. Няма покварен вид. Кой мъж не би се изкушил?
Той отново се обърна към слушателите:
— Както се случва с мнозина от нас в ежедневието, Моисей е бил изправен пред трудно решение. Ужасно решение. Решение, на което мнозина биха възразили. И все пак… все пак Мойсей е знаел, че то е неизбежно. Труден, но неизбежен избор.
Тълпата притихна в очакване.
— Какво им казва той? — обърна се проповедникът към своето паство с поглед, втренчен в обектива на камерата, говорейки на стотиците заблудени души от цялата страна, които очакваха жадно всяка негова дума. — Какво? Казва им: „И тъй, избийте всички деца от мъжки пол, избийте и всички жени, които са познали мъж на мъжко легло; а всички деца от женски пол, които не са познали мъжко легло, оставете живи за себе си“. Какво означава това, дами и господа? Само младите девственици могат да останат живи, казва той. Само _девствениците_ могат да живеят сред вашия народ. Само _девствениците_, които са с чисти помисли и дела, могат да бъдат спасени. Защо? Защото те са чисти. Не са били покварени.
Той отново се обърна към момичето на сцената и извика високо:
— Кажете ни, млада госпожице, девствена ли сте? Чисти ли са помислите и постъпките ви? Бог ви наблюдава! Помнете това! Ние ви наблюдаваме! Чисти ли са помислите и постъпките ви?
Момичето кимна и по лицето му потекоха сълзи. Усмихна се на проповедника и после на родителите си.
— Да — отвърна то. — Чиста съм.
Тълпата пощуря.
Мъжът отново изтри длан в креслото. Проповедникът определено имаше хипнотизаторски талант. Владееше публиката напълно. В случай че младата девственица не се бе оказала дотам чиста, той като нищо би могъл да внуши на тълпата да я пребие с камъни, стига да пожелае.