— Лу?
Чу я, че плаче, без да може да си поеме въздух. Беше в истерия.
Отново беше скован от страх.
— Той е мъртъв! — крещеше тя. — О, боже, Боби, той е мъртъв!
— Какво?
— Той е мъртъв!
— Кой е мъртъв? Какво ми казваш, за бога, Лу Ан? Да не би баща ти…
В далечината запищяха сирени, докато спешно пристигащите коли си проправяха път през гнилите, разкривени планини в сметището на Флорида.
— Рей! — пищеше тя. — Рей Кун! Мъртъв е! Някой го е застрелял!
Боби затвори очи. _Как е възможно това да се случва сега?_ Знаеше, че е само въпрос на време новината за убийството на Рей да стигне до нея. Трябваше да е подготвен за това обаждане. Трябваше да й каже.
— Лу — започна той.
— А сега някой ми изпраща снимката му! _Неговата снимка, Боби!_
— Какво? Кой ти изпраща снимката на Рей?
— Върху надгробна плоча! — крещеше Лу Ан.
Зо се приближи.
— Какво става?
— Беше сложена в цветята — успя да произнесе Лу Ан между хълцанията.
— Какви цветя? За какво говориш?
— Не знам. Някой току-що ми изпрати букет. Мислех, че са от сестра ми или от момичетата в болницата…
— Джийни не би ти изпратила цветя — реагира Боби.
Всичко звучеше абсурдно.
— Рози. Червени и бели рози. Огромен букет от шибани цветя, Боби!
— Кой? Кой ти ги изпрати? — настоя той. — Кой, по дяволите, ти изпраща цветя точно днес?
— Не знам!
— Лу Ан, това звучи нелепо. Затова ми помогни. Някой ти е изпратил цветя днес заедно със снимка на Рей върху надгробна плоча — имаше ли картичка?
— Не беше подписана. Снимката на Рей беше в картичката, заедно с вестникарска изрезка, в която пише, че е умрял миналата седмица — че е бил убит!
— Какво точно пишеше на картичката? Имаше ли нещо?
— Пише: „Честита годишнина. Дано да бъде незабравима“. — Тя отново заплака. — Кой може да направи такова нещо? Кой може да ми изпрати това?
Боби погледна към Зо.
— Лу Ан, преди колко време пристигнаха тези цветя?
— Не знам… може би преди пет минути.
— Откъде са? От кой магазин?
— Не знам. Не се разбира. Не се разбира откъде са.
— Какво пишеше на камионетката? Видя ли камионетката?
— Не беше камионетка, а обикновена кола, според мен. Не знам! Не знам!
— Как изглеждаше той, Лу Ан? Как изглеждаше доставчикът?
— Не знам точно… май беше висок колкото теб. И мисля, че беше рус. Беше с шапка. Само това си спомням! Не гледах него. — Тя млъкна за секунда. — Знаел си за Рей, нали? Нали, Боби?
— Лу Ан, заключи вратата. Не отваряй на никого. Прибирам се вкъщи.
— Защо? Боби, какво става? Кажи ми, по дяволите!
— Прати една кола в дома ми! — нареди той на Зо.
— Кажи ми! — изкрещя Лу Ан.
— Какво става? — попита Зо.
Той сложи ръка върху телефона, за да не го чува тя.
— Бил е там. Преди пет минути — изрева Боби. — Бил е в шибания ми дом!
Радиостанциите отново запращяха.
_Беше въпрос само на минути. Само за три минути колата щеше да е там. Даже по-малко, ако в момента в района има кола. Моля те, Господи, дано да има кола наблизо…_
— Кой е бил? Кой ги е изпратил? — викаше Лу Ан.
— Лу Ан, слушай ме внимателно. Този случай, случаят „Пикасо“, който разследвам… мисля, че е той. Мисля, че той ти изпраща цветята — каза Боби, качвайки се в колата си.
Тя се разрида.
— О, мили боже… Кейти…
Боби запали мотора и включи на задна.
— И смятам, че току-що ти ги е доставил лично.
Подкара с бясна скорост обратно по виещия се път с включени светлини и сирена в посока към дома. Натискаше газта докрай.
73
Мъжът седеше и си тананикаше в колата, спряла встрани от пътя, където движението беше временно преустановено, докато край тях профучаваха една след друга полицейски коли със запалени светлини и виещи сирени. Той знаеше точно накъде са се насочили с тази скорост — ако останеше там достатъчно дълго, можеше да помаха на Суперагента, който щеше да прехвърчи покрай него. Но той може би ще е прекалено зает, за да отвърне на поздрава. Можеше да си представи с каква суперагентска скорост беше пришпорил колата, за да се върне час по-скоро у дома. Боже, колко ли обяснения има да дава, щом пристъпи прага!
Нещо му подсказваше, че „героят сред нас“ все още не е осведомил женичката си за последното и много съществено развитие по случая с изчезналата им дъщеря. Както и за факта, че нейният приятел, долнопробното хулиганче, вече официално беше извън играта. Брей, какво облекчение!