Само дето не беше убеден, че женицата ще го приеме по този начин. Не и след като нейният герой й разкаже точно какво е преживял днес, докато е изпълнявал дълга си, с всичките нагледни живописни подробности. Не и когато се изтърве за поразителната, несъмнена прилика между красивата им изчезнала дъщеричка и последния най-голям шедьовър на Пикасо.
Но случайни съвпадения не съществуват, нали? И великият детектив го знае по-добре от всеки. Съвсем скоро и жена му ще го разбере. Не, няма случайни неща.
„СУПЕРСПЕЦИАЛЕН АГЕНТ РОБЪРТ С. ДИЙС
Нашият герой Пастира
… Получил прякора «Пастира» от колегите си от полицейските служби, специален агент-инспектор Дийс е разследвал над двеста случая на изчезнали и отвлечени деца в цялата страна от започването на кариерата си в отдел «Престъпления срещу деца» на ПАФ преди почти десетилетие. От всички случаи само пет остават неразкрити (вижте карето). Макар не всеки случай да приключва щастливо, Дийс с упорито постоянство «връща в дома им всички деца, които нямат никакъв друг шанс да бъдат намерени», разказа Марлън Трует, заместник-директор на ФБР, пред списание Пийпъл. «Живи или мъртви, той ги връща в дома им, при техните родители, което е голяма утеха. Хората искат приключване на случаите. Имат необходимост от това. И Боби Дийс не спира да работи. Той е като пастир, който се грижи за всеки липсващ от стадото. И няма да спре търсенето. Така разбира работата си.» Получил престижната годишна награда «За заслуги по откриване на изчезнали и експлоатирани деца», както и «Полицейски служител на годината във Флорида», Дийс споделя, че лицата на онези, които все още не е върнал по домовете им, го преследват всеки ден от живота му: Представям си как бих се чувствал, ако това беше моето дете.“
Мъжът нави изтърканото, намачкано списание на руло и го метна на седалката до себе си. За по-малко от година след написването на тази възхваляваща статия, преди още хубавите малки награди да натрупат прах, дъщерята на Суперагента изчезна през една тъмна нощ. Жалко.
Мъжът се усмихна.
_Добрият пастир полага душата си за овците; а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръска овците._
Йоан 10:11-18. Направо от евангелието…
Истинският урок, който трябва да бъде научен? Точно както красноречиво се изразява списание „Пийпъл“, не всяка история има щастлив край. Всъщност точно както е и в Библията, повечето истории завършват трагично. Добрият пастир или умира, или побягва при вида на вълка. И в единия, и в другия случай бедните овце са обречени.
Затова, макар да бе сигурен, че господин и госпожа Дийс искат да забравят тази паметна годишнина, така ясно съзнаваше колко е редно да им помогне да я отбележат. Искаше му се тази вечер да бъде мушица на стената в хубавата им малка къщичка. За да може да чуе виковете им. Да се наслади на мъката им. Той затвори очи и за секунда си представи как ще изглежда устата на женицата — отворена, чувствена, изкривена от болка във вечна грозна гримаса. Представи си усещането за четката в ръцете си — натежала от боята, чийто замайващ мирис се носи като парфюм през тайния му лабиринт…
Ръката му се стрелна към скута.
_Чисти ли са помислите и постъпките ви?_
Изтри влагата от челото си с треперещи пръсти. Усети капките пот, те се стичаха по тила му и влизаха под ризата, която залепна за кожата му. Предстояха му толкова много забавни моменти.
Вълкът беше на път. Историята вървеше към своя край.
Сетне пусна радиото и зачака началото на новините.
74
— Това е перука — съобщи доктор Терънс Линч, главният съдебен лекар на община Броуард, с усмивка, която разкри два реда възедри зъби.
Той държеше перуката с дълги руси косми в напуканите си, облечени в ръкавици ръце и я галеше като котка. Беше нисък и набит и бледото му лице се отразяваше в старите резедави плочки на работната зала в съдебната патология на Броуард. Линч беше нов патолог, дошъл отскоро от Ню Йорк, и Боби не беше работил с него, но за пръв път в кариерата си усети, че Гюнтер му липсва.
Зо поклати глава и погледна към Боби от другата страна на масата с поглед, който означаваше: „Виж ти, съдебен лекар, който си обича работата“.
— Ммммм… — измърмори доктор Линч, връщайки перуката, сплъстена на места от засъхнала кръв, в прозрачния плик за веществени доказателства. — Не е скъпа. Космите са синтетични, изработката е евтина. Поразително прилича на перуката на Хана Монтана, с която се кипри дъщеря ми. Сигурно не са чак толкова много фенките на Майли Сайръс* в Южна Флорида. Можем да анализираме влакната, за да видим дали няма да стесним кръга на нашето търсене.