[* Американска актриса и поппевица, известна с ролята си на Хана Монтана. — Б.пр.]
— Боя се да не открием много повече фенки, отколкото се надяваме — отвърна Зо.
— Установихте ли самоличността й? — попита доктор Линч.
— Няма нейни отпечатъци в АСИПО* — поклати глава Боби.
[* АСИПО — Автоматизираната система за идентифициране на пръстови отпечатъци. — Б.пр.]
— Тя не отговаря на описанието на нито една изчезнала непълнолетна от нашия списък. Поне доколкото знаем. — Той се стремеше да не поглежда към металната маса с момичето, което до вчера смяташе, че ще се окаже неговата дъщеря.
Лек бял чаршаф покриваше тялото и краката й. За щастие, аутопсията беше приключила.
— Разбрах, че сте преживели голям страх, агент Дийс — каза доктор Линч, докато миеше ръцете си.
В стаята влезе асистент с голяма макара с черен найлонов конец и голяма игла за шиене.
— Радвам се, че тревогите ви не са се оправдали.
Боби също, но не вървеше да го потвърди, докато стоеше надвесен над осакатения труп на безименно момиче, който никой отвън не чакаше поне да прибере. Затова само кимна и отстъпи, за да направи място на асистента.
— Вашият Пикасо е бил изключително жесток — продължи лекарят. Избърса ръцете си и се обърна с лице към Боби и Зо. — Освен видимо липсващите очи, липсва и езикът й. Двете травми са нанесени приживе.
Боби беше виждал какво ли не в кариерата си. Много ужасни неща. Твърде много на брой. Но имаше жестокости, които дори той не беше в състояние да възприеме.
— Откъде разбрахте?
— Имаше кръвонасядания по кожата, мускулите и околните меки тъкани — обясни доктор Линч, посочвайки към почернелите очни орбити. — Мъртъвците, господа, не получават кръвонасядания. Значи, раните са нанесени, докато сърцето е изпомпвало кръв и е била още жива.
— Изглежда като пълно повторение на Купидон — промърмори Зо.
— Ще направя скрининг за упойващи и обезболяващи вещества — добави Линч. — Може да е проявил поне малко състрадание и да я е обезчувствил преди това.
— Какво й е на пръстите? — попита Боби, поглеждайки към легналата отстрани върху металната маса костелива сива ръка, която се подаваше изпод чаршафа.
Върховете на пръстите бяха черни, ноктите изпочупени, а кожата жестоко разранена.
— Кожата е започнала да се бели и разлага, което обяснява отчасти потъмняването. Но върховете — възглавничките — те също са жестоко насинени и охлузени почти до кокал. Помислих, че може би я е ръфало животно след смъртта й, но травмите са нанесени, както при езика и очите, преди смъртта й. Снимах пръстите на рентген — не са счупени.
— В портрета, който ни изпрати Пикасо, върховете на пръстите й също бяха окървавени. Какво, по дяволите, е правил с пръстите й и защо? — попита Зо. — Дали не иска да ни каже нещо?
Доктор Линч вдигна рамене.
— Нямам отговор на въпроса ви.
— Може би си го е причинила сама — произнесе меко Боби, повдигайки внимателно ръката на неизвестната в своята облечена с ръкавица длан, като я огледа старателно. — Може да се е опитвала да се измъкне от мястото, където е била държана. Навярно е _дълбала с нокти_ изход. Леглата на ноктите й са все още запазени, доктор Линч. На всяка цена да се вземе материал от тях. Търсете за скала, пръст, мръсотия, пестициди — всичко. Анализирайте онова, което откриете. Може да разберем къде е била държана.
Доктор Линч кимна.
— Вече е направено. Взел съм материал отвсякъде. Анализите отнемат време, но ще се опитам да ги получа по-рано.
Проблемът с убийства, извършени в различни юрисдикции, беше съгласуването. Три тела в Броуард и едно тяло в Дейд означаваха различни полицейски управления, различни лаборатории по криминалистика и различни съдебни лекари.
— Можете ли да се свържете с Гюнтер Трос в Маями и да видите с какви резултати разполага той, за да не дублираме усилията си? — попита Боби. — Времето е от решаващо значение. Резултатите ни трябват за вчера, ако това е възможно.
Доктор Линч кимна. Пак се ухили с конските си зъби, което беше смущаващо. Мушна ръцете си в джобовете на престилката.
— И така, колко време ще искате да я задържа?
В община Броуард нямаше „общинско гробище“ — място, където се погребват бездомниците и хората без самоличност — както имаше в Маями. Телата на изоставените и клошарите просто се предлагаха на търг на местните погребални агенции и печелеше най-ниската оферта, което по икономически съображения неизменно означаваше кремация и разпръскване на останките в местното сметище. Неидентифицираните жертви на убийства бяха третирани по-различно. Телата им се сваряваха и костите се съхраняваха в кутии по рафтовете на местната съдебномедицинска служба, докато някой някъде се появеше с име, с цел избягване на гафове. Съществуваше надеждата, че заедно с името ще се появи и семейството, което да потърси костите, за да направи истинско погребение на неизвестната или неизвестния.