Зачуди се кога и дали ще бъде открито отсъствието на малката Джаниз. След като вече беше по всички новини и заглавия дори в страни, за които не беше чувал, се питаше колко ли време щеше да отнеме на някого да направи квантовия скок, че Джаниз е жертва на злоумишлена игра? И колко ли време щеше да мине, преди да стане известна като последната жертва на Пикасо? Усмихна се. Колко време трябваше да мине, преди хората да започнат да заключват вратите си нощем заради него? И да бъдат придружавани от охрана до колите им в тъмните паркинги?
Облиза пресъхналите си устни, впил поглед в стъклената врата, душейки въздуха за първия реален неин аромат. На неговото малко заблудено агънце.
Вратата се отвори със замах. Едно дребно същество, което я имаше я нямаше сто петдесет и два сантиметра, излезе от нея и се насочи към пейката на тротоара. Бляскава лента прибираше дългата й кестенява коса назад от лицето. От едната й страна се спускаше единствен ярък пурпурен кичур, точно както в профила й в майспейс. Беше облечена в джинсова минипола и черен прилепнал потник, които разкриваха стегнато мускулесто тяло на гимнастичка. Стройните й крака завършваха със сандали на висока платформа. Тя се озърна из паркинга, сякаш чакаше някого, но не изглеждаше ни най-малко притеснена. След една минута запали цигара и най-безгрижно се залови да пише есемеси на мобилния си. Очевидно беше Джаниз. Съдейки по външността й, той надали беше първият хлапак, с когото тя си уреждаше среща по интернет, но беше съвсем сигурен, че ще е последният.
Само при вида й ръцете му отново се разтрепериха лудешки. Изтри ги за последен път в джинсите си и си сложи рол-он против изпотяване. Трудно щеше да я удържи, ако ръцете му са хлъзгави.
Точно като малко агънце, което се е отлъчило от стадото, за да попасе само на поляната, сладката малка Джаниз бе в пълно неведение, че само на няколко крачки от нея кръвожадният вълк я дебне от скришното си място.
Той метна цигарата през прозореца и се подсмихна. Време беше ловът да започне.
Време беше да й се представи.
77
— Какво, по дяволите, правиш тук? — попита Боби, като почука настойчиво по страничния прозорец на шофьорското място.
Стъклото се плъзна надолу.
— Очевидно същото, каквото и вие — отговори зачервеният Марк Фелдинг и по устните му плъзна усмивка.
— Майтапиш ли се с мен?
Репортерът поклати глава.
— Това е свободна страна. Не можете да спрете пресата.
— Абе майтапиш ли се с мен? — повтори Боби, като прокара пръсти през косата си. — Не мога да повярвам на очите си.
— Не върша нищо незаконно, нали? Просто вървя по следа, за да видя къде ще ме отведе, това е всичко. Гледам си работата, нищо повече, агент Дийс. Опитвам се да уловя новините, докато се случват. Не ви е приятно да отговаряте на телефонните ми обаждания, освен когато имам новина за вас, тъй че поради липсата на взаимност в услугите се налага да правя това, което правя.
— Откъде разбра?
— Нима мислите, че хората ви могат да се разкарват нагоре-надолу, без никой да се интересува от това? Приемете фактите, вече сте известен, агент Дийс. Вече сте на прицел като Бранджелина.
Боби се опита да овладее гнева си. Струваше му невероятно усилие на волята да не се пресегне през прозореца, да сграбчи Фелдинг за гърлото и да го метне на паркинга. Не че не би го направил, но знаеше, че ще привлече вниманието, а не би допуснал това за нищо на света.
— Кое, по дяволите, е по-важно за цялата ви пасмина? Да видите лицата си по телевизията, или да спрете този негодник, преди да е посегнал на друго момиче?
Фелдинг дори не се поколеба.
— Честно казано, и двете. И зная, че не ви е приятно да го чуете.
Боби погледна часовника си: 16,07.
— Ти и твоята камера ще прецакате всичко. Моментално изчезни оттук.
— Вижте, не искам да провалям акцията ви. Наистина. Искам да видя този тип заловен. Просто ме оставете да седя тук. Ще кротувам. Ще бъда послушен. Даже няма да пипам камерата — помоли Марк. — Само в случай че той се покаже. И само ако има арест. Нали е честно? Ако операцията е успешна, просто нека да получа историята. Това е всичко, което искам. Историята. Ако тя приключи тази вечер, искам да съм този, който ще я получи. Той я започна с мен и тя трябва да завърши с мен. Нещата просто си пасват.
— Не правя сделки с теб.
— Можете ли да ми дадете някакво име? Подробности? Какво знаете за него?
— Лицето ти е по новините всяка вечер. Ако той те види, Фелдинг, всичко приключва.
— Само ако гледа Канал Шест — уточни Марк с усмивка. — Очевидно следва да ви припомня, че нашият психар има нещо и за вас, агент Дийс. Ако види _вашето_ лице, мога да си представя същия резултат.