— Разкарай си задника оттук! Няма да повтарям повече…
В този момент радиостанцията запращя.
— Вероятният обект се приближава. Черен лексус с четири врати. — Беше един от съгледвачите на ПБПСД.
— ЕС — реагира друг оперативен служител, Лу Морик. — Колата е „Лексус“ ЕС, може би ’03 или ’04.
ПБПСД, Шерифското управление на Палм Бийч и специалният отряд по случая „Пикасо“ бяха на едни и същи радиочестоти и не беше необходимо да правят връзка чрез диспечера или да разговарят по радиостанциите двама по двама. Всички говореха едновременно, бързо и възбудено.
— Тъмни стъкла. Не можем да видим водача. Придвижва се бавно през паркинга. Виждаш ли номера, Майк?
— Регистрацията е от Флорида. Хикс, седем, Зебра, Делта, три, седем. Оттук не мога да проверя кога изтича.
— Окей, 1622, направи проверка — нареди Клайнър, лейтенант от специалните разследвания в Палм Бийч, който ръководеше операцията откъм северозападния ъгъл.
— Десети април.
_Мамка му._ Нещата се случваха пред очите му, а той трябваше да се прави на бавачка.
— Ако мръднеш оттук или хванеш камерата, ще те арестувам за възпрепятстване. Това не ти е игра на ченгета. И не е шибано телевизионно шоу. — Боби се включи, за да предупреди. — Да се знае, тук имам репортер, седнал пред „Фамили долар“.
— Как така бе, мамка му? — обади се Клайнър.
— Кой е той, Боби? — попита Зо. — Да не е онази хитра невестулка Фелдинг?
Съгледвачът се включи.
— Натали се приближава към прозореца срещу водача. 10–23.
10–23 означаваше „не предприемайте нищо“.
— Тя няма микрофон, затова следете за сигнала й — предупреди Морик.
— Това не трябва да влиза в новините — изръмжа Майк Хикс по радиостанцията. — Не участваме в „Меридиан“.
— Прозорецът срещу водача се сваля. Все още не го виждам.
— Тя разговаря с обекта.
— Обратна информация за номера. Откраднат е. От някакъв черен мерцедес.
— Окей. Чакайте за сигнала — нареди Клайнър. — Ако побегне, спрете го, но преди това да видим какво ще прави. Оставете Натали да го омайва.
— Засичам полицейска кола със сигнализация на Палм Бийч, която завива на запад по 45-а към паркинга на „Макдоналдс“ — докладва Сиро.
— Кои са? От нашите ли са? — попита Хикс.
— Тя си играе с лентата за коса — обади се съгледвачът.
— Това е сигналът.
— Свали ли я? Трябва да я свали — намеси се друг.
— О, мамка му, патрулката му дава светлинен сигнал! Какво става?
Патрулната кола спря зад лексуса и включи светлините си. Изглежда, че той задръстваше движението.
— Откъде се взе този бе, мамка му? — изрева Хикс.
— Перверзникът духна! Току-що се измъкна от паркинга и отпраши по 45-а в източна посока!
— Мамка му! Всички части да се включат! Този не трябва да избяга! — викна Клайнър.
Боби се втурна към колата си, давайки разпореждания по радиостанцията на бегом.
— Рони, излитай! Обектът кара по 45-а в източна посока, черен лексус. 10–9, издиктувай регистрационния номер!
_Пред очите му беше само лицето на Кейти._
— Хикс, седем, Зебра, Делта, три, седем. Прието? — попита съгледвачът.
_Нежното й лице на осакатеното тяло на неизвестната._
— Прието — обади се гласът на Рони Мартин, пилотът на хеликоптера на ПАФ. — Излитам!
_Лежаща върху металната маса с навити около врата й вериги._
— Завива на север по „Острейлиън“…
— Не го изпускайте! — изрева Боби по радиостанцията, вече до колата си.
Метна се в своя гранд при, натисна газта и отпраши от паркинга, като едва не помете една пищяща жена, която буташе бебето си в пазарска количка. Настигна частите под прикритие, които се носеха по 45-а и „Острейлиън“ с включени светлини и виещи сирени. Полицейската патрулка навярно беше поискала помощ чрез диспечера на Шерифското управление в Палм Бийч, защото чуваше приближаващи се сирени от всички посоки.
— Влакът наближава! — изрева Хикс по радиостанцията. — Мамка му! За ваша информация, бариерата е спусната. Аз обаче успях да се промуша. Ако не сте на релсите в момента, няма да успеете! Лу е плътно зад мен — ще са ни нужни сигнализирани части, които да ни пресрещнат от север на „Мичиган“ или „Мартин Лутър Кинг“, ако този тип продължи да пришпорва на север и не спре!
Боби видя спускането на двете срещуположни червено-бели бариери на около осемдесет метра пред себе си. Не успееше ли да пресече релсите сега, нямаше да ги настигне. Ако беше скоростният влак Си Ес Екс или товарният влак от източното крайбрежие, щяха да отлетят пет или повече минути, преди всички коли да преминат. И ако Хикс и Морик не го принудят да спре, или той се насочи по I-95…