— Виждам огнено кълбо да се издига западно от „Острейлиън“ откъм „Блу Хирън“ — докладваше Рони. — Плътен дим. Нямам видимост.
— Дийс? Боби? — беше Зо, който се обаждаше по радиостанцията. — Къде се дяна, по дяволите? Приближавам се по „Блу Хирън“…
Боби вече бе изскочил от колата си, втурвайки се покрай спрелите джипове и пикапи.
— Блъсна се в една шибана цистерна! — беше гласът на Лу Морик.
Ошашавени цивилни граждани наизлязоха от колите си, за да видят какво става, след което веднага побягнаха обратно.
— Мамка му! Цистерната е излизала от бензиностанцията и бам! — извика Морик. — Ударила го е челно! Бензиновозът е бил подхвърлен! И се е стоварил върху лексуса! Май има и друга пострадала кола. Той… Господи, и двете са в пламъци!
Над пътя се спускаше гъста, черна димна завеса. Яркооранжеви пламъци се виеха към небето на много метри височина. Окървавен и замаян, водачът на камиона се опитваше да се измъкне от преобърнатата кабина.
От десет метра наоколо се усещаше изгаряща топлина, от която кожата едва не се стапяше. Зад черната димна завеса се чу висок пукот, запращайки съм небето ново огнено кълбо. На местопроизшествието пристигна полицейска част със сигнализация на колите. Отвсякъде пищяха сирени. Почти нямаше видимост от стелещия се дим. Боби обикаляше мястото, опитвайки се да види през дима.
— Боже господи! Виж! — изпищя някаква жена. — Той е жив! В колата има мъж! Нуждае се от помощ!
Вятърът, образуван може би от хеликоптера на ПАФ, кръжащ над тях, разреди тъмния облак, колкото да се видят смачканата маса от метал и пламъците. Лексуса просто го нямаше. От танкера бе останал Т-образният скелет, стоварен върху мястото за пътници на седана, смачквайки го напълно. Но през строшения преден прозорец на мястото на водача се виждаше окървавено лице. Една ръка удряше по стъклото.
Боби се втурна към него в жегата, ала някакво тяло зад него го сграбчи в здрава мечешка прегръдка и го издърпа назад.
— Няма начин — изкрещя Зо в ухото му. — Никакъв начин! Не можеш да го спасиш, Пастире! Не можеш!
Боби се съпротивляваше на ръцете, които го държаха здраво и го издърпваха назад. Изкривеното лице зад строшеното стъкло се смаляваше все повече, обгърнато в черния дим.
— Всеки момент ще гръмне, Боби! — изкрещя Сиро в другото му ухо. — Трябва да отстъпиш назад!
Секунди по-късно цистерната се възпламени. Пламъци обхванаха колата и камиона. Крещящото лице изчезна.
Един след друг пристигаха останалите части за специално реагиране на ПБПСД и следователите от специалния отряд, които се изсипваха от колите си и се взираха в огнения ад, разразяващ се пред погледите им. Никой не говореше. Въздухът смърдеше на бензин.
— Спасителните противопожарни екипи реагират. Очаква се да пристигнат до две минути. Има ли нужда от линейка? — чу се монотонният глас на диспечера по радиостанцията на униформен полицай от Палм Бийч, застанал до Боби и Зо.
— Уви, не. Линейка? Никаква линейка не може вече да го спаси — произнесе Майк Хикс с невярваща усмивка.
Погледна към Боби, Зо и Сиро и тръсна глава:
— Човекът си е жив опечен.
79
— Той ли беше? — попита Майк Хикс.
Сякаш целият окръг се беше стекъл около „Уендис“* на „Блу Хирън“ и „Острейлиън“, заведението бе превърнато в център за спасителните групи, Пътна полиция на Флорида, екипите за почистване на „Хазмат“ и експерти от Дирекцията за защита на околната среда на Флорида. Задната част на ресторанта бе изцяло заета от оперативните служители от ПБПСД, специалния отряд по случая „Пикасо“ и следователите за специални разследвания в Палм Бийч, които бяха участвали във вече считаната за катастрофа среща. Репортери от всички телевизии, в това число Си Ен Ен, ФОКС и Ем Ес Ен Би Си, бръмчаха отвън, възпирани от униформени полицаи и километричната жълта лента, отцепваща района на произшествието, която изглежда опасваше целия квартал. Огнеборците, които продължаваха да гасят експлодиралия бензиновоз, бяха поискали още две пожарни коли. Марк Фелдинг, разбира се, беше на предната линия, отразявайки с трезв глас последното развитие на събитията, и красивото му лице изразяваше покруса. Даже беше успял да намери сажди и да ги размаже по потното си лице, вероятно с надеждата да убеди зрителите, че самият той едва се е спасил от огнената стихия. Рейтингът му сигурно вече пробиваше тавана.
[* Верига заведения за бързо хранене. — Б.пр.]
Натали кимна бавно в отговор на въпроса на Майк.
— Така мисля. Май трябва да кажа да. Всичко се случи толкова бързо. Аз се оглеждах за беемве, когато той се изпречи там, тъй че дори не тръгнах към колата му. Но той спря и остана вътре известно време. След това свали стъклото, извика ме и завързахме разговор. Патрулката се приближи и той взе да става много нервен, когато я видя в огледалото за обратно виждане. Внезапно каза, че трябвало да тръгва. Опитах се да го задържа, но патрулката включи светлините и това беше — мъжът духна. За малко да мине през крака ми, мръсникът. И пет минути по-късно вече беше мъртъв. Пфу — изпъшка тя, — ама че работен ден!