След изчезването на Кейти той беше напълно побеснял. Беше смразяващо бесен. Викаше и хвърляше вещи. Какво би станало, ако отново побеснее? Ще стори ли и на нея същото, което бе сторил на Кейти?
Лейни не искаше да узнае.
Затова не посмя да свали превръзките от очите си този път въпреки дългото му отсъствие. Не посмя да дълбае друга дупка независимо колко близко беше може би до слънцето от другата страна.
Отказала се бе от фантазиите за свръхестествената сила и супергероите, които не съществуваха. Просто седеше в мрака, люлеейки се, чувствайки липсата на приятелката си, молейки се кошмарът най-сетне да свърши.
81
Последствията от акцията в Палм Бийч бяха тежки. Ако директорът бе търсил причина да отстрани Боби от отдел „Престъпления срещу деца“ и да му предложи работа в отдел „Измами“, то тя вече бе налице заради прословутото скоростно преследване, което завърши с една смърт и трима ранени. Макар Боби и всички други оперативни работници от ПБПСД, участвали в операцията в петък — включително Лекс Клайнър — да бяха наясно, че не Боби Дийс бе предизвикал катастрофата с преследването си на престъпника в продължение на още една миля, Фокс имаше оправданието, от което се нуждаеше. Както и да го нарекат — Капитана, Пикасо или Джон Доу — той щеше да се блъсне някъде независимо дали Боби беше по петите му, или не, защото бе карал към магистрала I-95 с многократно превишена скорост и не бе имал намерение да я намали, докато не излезе на междущатския път. Но регионалният директор бе имал нужда единствено от причина, макар и неоснователна. Боби незабавно беше пуснат в отпуск до първи януари. След това вероятно щеше да изхвърчи от „Престъпления срещу деца“ и със сигурност вече нямаше да бъде инспектор. Най-вероятно щеше да вози губернатори една-две години или да гони фалшиви чекове, докато Фокс бъде повишен в длъжност в Талахаси и Боби бъде отърван от чистилището от следващия регионален директор.
Сега Зо водеше разследването за Пикасо с помощта на специален агент-инспектор Франк Весо, който бе официално номиниран за длъжността на Боби след първи януари. Когато обаче Фокс научи, че Зо е оставил Боби да води случая „Пикасо“, бидейки осведомен, че изчезналата дъщеря на Боби е предполагаема жертва на Пикасо, скандалът се разрази с пълна сила. Бъдещият статут на Зо като отговорен помощник специален агент беше под въпрос. Носеха се слухове, че щом случаят „Пикасо“ бъде официално приключен, той ще бъде понижен до помощник специален агент и изпратен в Талахаси за някоя друга година като наказание. Макар да казваше, че му е през оная работа, Боби знаеше, че не е така. И това му тежеше.
Ала Боби бързо осъзна, че най-тежката форма на наказание беше да го пратят вкъщи и да не върши никаква работа. Абсолютно никаква. Чакането на какъвто и да е откъслек от информация беше истинска агония, а невъзможността да проверява улики или да разпитва свидетели беше направо нетърпима. Нямаше нов контакт от страна на Пикасо, а самоличността на субекта в колата, който се бе опитал да качи в нея оперативната работничка под прикритие на Палм Бийч, оставаше неизвестна. Това беше цялата информация, която получи, и тя не му беше достатъчна. Защото никой не беше по-наясно от Боби, че някъде там може би имаше неоткрита жертва или жертви на един психар и те викаха за помощ, без да получават отговор, а той не можеше да им помогне. Вече съзнаваше в пълна степен как се чувстваха родителите на жертвите по случаите, които бе разследвал — безпомощни.
Пет дни по-късно, прекарани в преизподнята, вечерта навръх Деня на благодарността, телефонното обаждане, което бе чакал, най-сетне дойде.
— Имаме съвпадение на ДНК материала от нашия препечен перверзник — беше Зо, обаждаше се от мобилния си телефон.
Боби влезе в дневната, за да бъде по-далеч от ушите на Лу Ан, която току-що се бе прибрала. Беше купила пуйка за празника от супермаркета, но през последните десет минути в кухнята просто се взираше в нея с празен поглед.