6
От мястото, където бе паркирал, пред двуетажната офис сграда на застрахователната компания „Олстейт“ той наблюдаваше как слабата фигурка с дълга кестенява коса слезе от автобуса и се огледа наоколо като турист, зърващ за пръв път нюйоркския Емпайър Стейт Билдинг — с благоговение, почуда и вълнение.
Нямаше съмнение. Тя беше.
Беше сладка — в тесните сини джинси и фънки тениска, метнала непохватно през рамо чантата за учебници. Имаше хубава фигура — нито прекалено закръглена, нито прекалено слаба. Той не харесваше момичетата от типа на Кейт Мос, прилични на недохранени деца, но не си падаше и по пищните фигури с форма на пясъчен часовник. Твърде много момичета полагаха неимоверни усилия да изглеждат различни от това, което са. Първо със сутиените с подплънки и ластичното бельо, оформящо фигурата, после с имплантите, липосукцията, корекциите на носа, ботокса. Това, което виждаш, не е непременно това, което получаваш. Хубаво бе да видиш същество, все още незасегнато от серийната външност на барбитата от модните списания или от MTV. Някоя, чието красиво тяло все още беше… недокоснато. Той гледаше нетърпеливо как тя се спря пред главния вход на училището и се поколеба, озъртайки се. За момент се уплаши, че може да реши да влезе вътре. Макар и да не смяташе, че някой може да го наблюдава, не му се щеше да открие, че греши. Това щеше да развали всичко. Усети как сърцето му заби малко по-учестено. Но след няколко секунди тя се обърна и се затича в тръс през празния паркинг към бейзболното игрище на гърба на училището, където щеше да го чака.
Него.
Устата му изведнъж пресъхна, сякаш беше пълна с памук, и той потри ръце една в друга, за да спре треперенето им. Това беше лош навик — _странност_, както се изразяваше майка му. Ръцете му се разтреперваха винаги, когато беше превъзбуден. Тази странност превръщаше запознанството с нови хора, особено с хубави момичета, в изпитание.
Той погледна снимката в скута си за пореден, последен път. После я пъхна в жабката и запали мотора. Слънцето тъкмо бе потънало зад хоризонта и официално настъпи вечерта. Той погледна часовника на таблото: 5,29. Точно навреме.
„Толкова приятно — помисли си той, докато излизаше от паркинга. — Много, много приятно.“
Беше си харесал точно момиче.
7
Автобусът се отлепи от тротоара, оставяйки Лейни сред облак мръсни дизелови газове. Гимназията „Корал Спрингс“ се извисяваше на отсрещната страна на улицата под чадъра на гигантско фикусово дърво. Тя погледна часовника на мобилния телефон: 5,23.
Нямаше време за чудене и маене. Нямаше връщане назад. Футболното игрище беше като че ли вляво и тя реши, че бейзболното сигурно е зад училището. Пресече улицата тичешком и мина напряко през празния паркинг. Тук, изглежда, също нямаше жива душа през петъчните следобеди. По очукания асфалт се редяха сенките на дърветата. След няколко минути слънцето щеше да залезе. Лейни обичаше есента, Хелоуин и Деня на благодарността, но мразеше късите дни. До идването на декември по тези места какво оставаше? Само един час дневна светлина след училище. Тя повървя край металната ограда до гърба на училището и съзря бейзболното игрище. И в този паркинг нямаше коли. Не се виждаха и играчи по полето. Беше обезлюдено като „Соуграс“, което беше добре. Да гледа как други тийнейджъри я изучават като чуждо тяло, щеше да я извади напълно от равновесие.
Тя седна на тротоара и се преобу в ботушките на Лиза, тиквайки маратонките в чантата за учебници. Мамка му! Дойде времето за паника. Защо тръгна с тъпата чанта „Здрач“? Имаше намерение да я смени със старата сребриста раница на Лиза. Закри с длан красивото лице на Робърт Патинсън. Това можеше да съсипе всичко. Трябваше някак да го държи покрит и извън полезрението — ако Зак го видеше, щеше да се почувства толкова смутена. Тогава със сигурност щеше да разбере, че тя не е на шестнайсет. Може да му каже, че чантата й за учебници се е скъсала тази сутрин и е взела назаем чантата на по-малката си сестра от миналата година. Поредна серия от лъжи, включваща сестра, каквато нямаше. Бодна я чувство за вина. Толкова лъжи беше наприказвала през последните няколко дни, че вече им се губеше краят…
Изправи се и се разходи из паркинга, като се насилваше да мисли за нещо друго и да свикне с високите токове на Лиза. Ако чантата „Здрач“ не беше сигурен издайник, че е лъжкиня, стъпката с целуването в киносалона със сигурност щеше да я издаде. Тя пъхна в устата си парче дъвка и положи още един слой блясък за устни с плодов вкус, като разтръска ръце, за да спре потенето им. Нали й беше хрумнала напълно реалната мисъл, че Зак може да се опита да я целуне тази вечер.