— Не допускай такива мисли.
— Трябва. Аз… измина година, откакто тя е в неизвестност. Цяла година. Този Пикасо е убил четири момичета. Трябва да бъда подготвена за това, което знам, че се задава. Но дори и да не намериш тялото й, не мога повече да се залъгвам. Приключих с това. То ме разкъсва отвътре. И не мога да бъда в близост… — Тя млъкна и се озърна из стаята. — … до _това_ повече.
Той кимна бавно.
— „Това“ включва ли и мен?
Тя поклати едва-едва глава, докато той чакаше, затаил дъх. Всичко около него се срутваше. Целият му живот се сриваше и той не можеше да направи нищо, за да попречи на това. Работата, кариерата, дъщеря му… Съвсем логично беше бракът му също да приключи тук и сега.
— Само ти и аз — прошепна тя. — Искам отново да бъдем само двамата. Искам всичко да се върне, както си беше, преди да се развали. Искам да започна наново. Вече не понасям съчувствието по лицата им — в работата, на джогинг, в магазина. Не мога повече да гледам стаята й. Виждам само призраци, Боби.
Той я притисна до себе си, усещайки топлия й дъх до шията си. Целуна я по главата. Вече нищо не задържаше и него тук.
— Пак ще стане както трябва да бъде, Лу Ан. Ще направя така, че да стане.
Телефонът му иззвъня. Той не разпозна номера, но въпреки това се обади.
— Дийс.
Лу Ан се върна в кухнята, бършейки сълзите си.
— Агент Дийс, обажда се доктор Терънс Линч от Съдебна медицина в Броуард. Как сте днес?
Труден въпрос, затова го пропусна.
— Да, доктор Линч. Какво има?
— Исках да обсъдя с вас резултатите от съдържанието под ноктите на неизвестната, които току-що пристигнаха. В допълнение към намереното под ноктите имаше и значителни остатъци по възглавничките на пръстите й — каквото се беше запазило от тях. Бях заинтригуван от предположението ви, че сама е причинила нараняванията на пръстите си — може би в резултат от дълбаене на изход от нещо или някъде. Вие се изразихте, че времето е от решаващо значение — че вашият Пикасо може да държи и други жертви и че информацията от неизвестната може да се окаже потенциално много ценна за откриването им. Затова занесох лично тестовете за анализ. Както знаете, резултатите от лабораторни или токсикологични анализи могат да се забавят с месеци.
— Оценявам това — отвърна Боби.
— Оказахте се прав, агент Дийс, остатъците по пръстите й са от почва. Но „почва“ не е еднозначно понятие. Почвата има много различни характеристики, както сигурно знаете, в зависимост откъде е. Тези характеристики, като текстура, състав, цвят, се изследват, за да се види към кой почвен разред да бъде причислена почвената проба. Зная, че това е малко прекалено специализирано — почвознанието само по себе си е обширна наука. Достатъчно е да кажа, че почвената проба беше вкарана с предимство в Катедрата по почвени и водни изследвания на Университета на Флорида, която я класифицира като хистосол, съставена основно от органична материя. По същество е фин пясък от Уабасо*. Песъчлив, силициев, хипертермичен алфисол.
[* Град на югоизточното крайбрежие на Южна Флорида. — Б.пр.]
— Започвам да губя нишката.
— С високо съдържание на фосфор и азот.
— Пак не ми помагате.
— Фосфорът е тор, типично използван за отглеждането на захарна тръстика. Както знаете, захарната тръстика е силно застъпена като бизнес в Южна Флорида. В окръзите Палм Бийч, Хендри и Глейдс само плантациите на „Ю Ес Шугър“ са с площ към 180 000 акра. А из целия щат различни захарни компании обработват над 400 000 акра. Нямаше да ви е от полза, ако трябва да покривате толкова голяма площ. Затова реших да търся пестицидите. По-точно накарах доктор Анабел Удс, нашият главен токсиколог, да провери за специфични пестициди при отглеждането на захарната тръстика. Наложи й се да си донесе възглавница, защото прекара няколко нощи в лабораторията, но захарната тръстика се оказа твърде жилава и обикновено се нуждае от неголям брой пестициди. Тъй че доктор Удс откри точно каквото търсех. Карбофуран и цифлутрин — два химикала, които остават в почвата за доста дълъг период след използването им.
— Колко дълъг?
Лу Ан се върна в дневната с плик с лед и кърпа и внимателно превърза ръката му, която беше започнала да се подува.
— Според изследванията разпадането им в хистосола отнема до пет години и за двата химикала. Минералният състав на почвата ги улавя и не им позволява да се оттекат.
— Ето пак с вашите термини.