Лу Ан се пресегна и стисна ръката на Боби. Той отвърна на стискането.
— Ако беше останал там една минута повече, нямаше да го бъде — произнесе тя с отпаднал глас.
— След колко време ще можеш да ходиш на джогинг?
— Лекарят каза, че дробовете му са много зле — обясни Лу Ан. — Погълнал е и голямо количество въглероден монооксид. Няма да има маратони известно време, това е сигурно.
— Като говорим, че трябваше да си мъртъв, а не си, същото важи и за девойчето, което спаси. Мисля, че утре я изписват от „Джо Димаджо“. — Това беше детската болница на община Броуард, в която Лейни беше откарана с медицински хеликоптер заради острото отравяне с вдишания дим. — Вчера накарах Лари и Сиро да идат и да разговарят с нея. Възстановяването й от преживяното ще отнеме години. Когато имаш желание за това, тя би искала да те види отново.
Боби кимна.
— Може би искаш да знаеш, че лудата й майка ти изказва благодарност. Само не бързай да се радваш. Преди да си й казал „няма защо“, току-виж подала иск за загуба на издръжка, понеже съпругът й педофил отива в щатския затвор за следващите две десетилетия. В петък Тод Ламана ще се признае за виновен по обвиненията, които не включват сексуалния тормоз над двете му доведени дъщери.
— Копеле — обади се Лу Ан.
Боби кимна.
— Фелдинг? — попита той с устни.
Зо направи пауза.
— Извадихме две тела от пепелищата. Зъбният статус на Фелдинг съответства на намерения в подземието. Другите останки са били открити в някогашната трапезария или дневна, както ни каза пожарният инспектор. Те са на жена. Съдебният лекар твърди, че причината за смъртта не е вдишаният дим, а изстреляни в главата й едри сачми. Открихме разтопените останки от сачми на „Уинчестър“, дванайсети калибър под тялото й.
— Коя? — произнесе без звук Боби.
Зо не отговори.
— Коя е тя? — повтори въпроса Боби.
— Още не знаем — каза накрая Зо.
— Кейти? — успя да прошепне Боби.
— Дайте ми зъбния й статус — произнесе тихо Зо.
Лу Ан сподави риданието си и затвори очи.
— Ще накарам нейния ортодонт да го изпрати на съдебния лекар — кимна тя. — Ще го направя.
Стаята се изпълни с мъчително мълчание за дълго време.
— Какво друго? — попита Боби с устни.
— Какво друго? Ами докато вие подремвахте през последните няколко дни, останалите работехме. Ти се оказа прав. Къщата в Шугърланд е била собственост на бабата на Фелдинг, Милдред Болджър. Починала е преди двайсет години при фермерски инцидент. Къщата е била наследена от майка му, Лорета Фелдинг, която е живяла там, преди да откачи и да почине в старчески дом през 2003 година. След нейната смърт е останала в наследство на Фелдинг, единствения й син. Според местните, къщата е използвана за последно като пансион със стаи и закуска през 1990 година — преди почти деветнайсет години. Но се носят слухове, че последните седем години, преди мама Фелдинг да иде в старческия дом, всъщност там не е стъпвал човешки крак. Никаква жива душа. Звучи малко зловещо… Някои неща, които Фелдинг е споделял за живота си, се оказаха верни. Говорихме с бившата му съпруга в Ел Ей. Съществува. Глупостите за дъщеря му са измислица. Не са имали деца. Съпругата му е знаела за къщата в Бел Глейд. Тя каза, че преди години лудата майка на Фелдинг е говорела за възстановяване на пансиона, където да си устройват партита със загадки на убийства. Още тогава е смятала старата дама за луда — след като веднъж посетила Бел Глейд, както и повечето гости, не е пожелала да повтори. После тя и психопатът се развели и повече не е ставало дума за къщата. Всъщност повече не са разговаряли за нищо, тъй като за нейно щастие той изчезнал от живота и от погледа й. Животът на Фелдинг в резюме: луда, властна майка. Саможивец. Запознал се със съпругата си в заведението „Френдлис“ във Фресно, в което тя работела. Изкарал някакво измислено журналистическо училище в Ел Ей. Няколко години се мъчил да пробие на запад — в Ел Ей и Сан Франциско — като се местел от една телевизия в друга, където основно е носел кафета на операторите. Имал е няколко собствени предавания, но нито едно не се задържало. Преди две години се преместил тук, в Маями. Установихме серия от изчезвания на тийнейджърки в Сан Франциско и околностите, които приличат много на нашите, по времето, когато е бил репортер за Си Би Ес 5. Всъщност се оказа, че е интервюирал майките на две от изчезналите момичета, точно както интервюира Деби Емерсън и Глория Лето. В момента вземаме записите, докато разговарям с теб.