_Друг път._ Тази мисъл не излизаше от главата й. Започна да се клати напред-назад в леглото. _Нормална._ Що за дума? Кога отново всичко ще бъде нормално? Кога ще се почувства добре? Съучениците й от „Соуграс“ се отнасяха с нея като с ненормална, когато се върна там, и тя смени училището със старото, „Рамбълуд“, обаче Мелиса, Ерика и Моли вече не се държаха по същия начин. Където и да идеше, нищо не си бе постарому. Никой не беше същият. И преди всичко самата Лейни. Тя не знаеше как да върне нещата в _нормалния_ им вид. Как да смени тези си тревоги с тревогата да си намери билет за концерта на „Джонас Брадърс“, както всеки друг неин връстник, вместо да бъде напълно парализирана от страх при влизането си в училищната компютърна зала.
„Дай си време — беше й казал агент Дийс, нейният герой. — Дълго време няма да има подобрение, но един ден и това ще стане. Ще стане малко по-добре.“
Тя сграбчи мобилния телефон и набра номера му.
— Брад? — извика тя, докато телефонът даваше сигнал, опипвайки долната част на леглото.
Малкият й брат сега спеше всяка нощ до нея с краката към главата й. Тя го беше накарала и той не възрази. Брад изсумтя. Тя взе ръката му в своята, като я стисна силно.
— Хей, здрасти, малка Лейни — обади се съненият глас на агент Дийс на второто позвъняване. — Добре ли си, хлапе?
Беше свикнал; Лейни му се обаждаше всяка нощ.
_Един ден ще стане малко по-добре._
Лейни поклати глава и прехапа устни.
— Тази нощ не — прошепна тя. — Тази нощ не…
93
Специалният отряд към ПАФ по случая „Пикасо“ беше разпуснат. Заседателната маса бе изтикана обратно в дъното на залата. Разчистени бяха и корковите табла, черната дъска и растящият монтаж от страховити снимки на местопрестъпленията. На тяхното място беше поставена малка кичеста коледна елха, украсена догоре с играчки, светлини и златни гирлянди. Под дръвцето беше струпана камара от пъстри пакети и торбички с подаръци. Размяната на тайните подаръци от Дядо Коледа в отдела за борба с престъпления срещу деца щеше да се състои по-късно сутринта, последвана от коледното парти на Регионалния оперативен център на Маями на първия етаж. Цялата сграда вече ухаеше на печено прасенце и кубинско кафе.
На понеделнишката оперативка на специалните агент-инспектори, която се ръководеше от Зо, всички се шегуваха с безпогрешно подбрания момент на завръщането на Боби в отдела точно на Бъдни вечер. Държавните служители всъщност не работеха в седмицата преди Коледа, седмицата по Коледа и седмицата след Коледа. На практика почти от Деня на благодарността, та чак до Нова година никой не вършеше истинска работа. Не че не отбелязваха присъствие, но след като повечето съдии бяха разчистили календара си за януари, а прокурорите бяха излезли в неофициален отпуск, бързайки да ползват натрупаните дни, в действителност дейността беше замряла в правозащитната централа. Престъпленията продължаваха да се случват, но тяхното разкриване и преследване бяха оставени на заден план за две седмици, през което време всички се събираха със семействата си, пиеха яйчени шейкове с уиски, ром и вино на почти безкрайните коледни партита, празнични вечери и щастливи семейни събирания.
В деня преди Коледа стаите в Регионалния оперативен център обикновено опустяваха и по тази причина Боби беше избрал да се върне на работа именно днес. Беше отсъствал четири седмици — най-дългият срок, през който бе почивал — и искаше да насмогне, за да не бъде затрупан с въпроси на втори януари от хора, които искаха незабавни отговори два дни преди изтичането на ограничителния статут по техните дела.
Той остави под елхата кашона с опаковани подаръци, които Лу Ан беше избрала за всеки един — от новия регионален директор до анализатора на екипа за престъпления срещу деца — и се насочи към своя кабинет, навеждайки глава, за да избегне увисналите зелени гирлянди, които украсяваха вратата му. Останали без надзор, някои се бяха увлекли с празничната украса тази година. Подобно на стаите в първоначалното училище, всички стени бяха налепени с картонени дрейдели* и дядоколедовци.