[* Четиристранни пумпали, традиционни за еврейския празник Ханука. — Б.пр.]
Иначе, ако се изключеха шестте или повече бутилки вино, оставени на бюрото му като подарък от агентите и помощния персонал, които вече бяха запразнили със семействата си из цялата страна, кабинетът му изглеждаше същият, както го бе оставил пет дни преди Деня на благодарността.
— Добре дошъл, Боби — поздрави го Лари широко усмихнат, влизайки в кабинета му. — Радвам се, че се връщаш, човече. Ама че шибана история имаш да разказваш! Мамка му! Радвам се, че се чувстваш добре.
— Като нов съм. Само дето няма да се класирам за февруарския триатлон „Айрънмен“.
Лари се разсмя.
— Кофти! Ела да потренираш с нас в „Макгайърс“. Аз и Сиро ще те върнем във форма.
„Макгайърс Хил“ беше стара ирландска кръчма във Форт Лодърдейл, често посещавана от Лари.
— Значи оттам си в такава добра форма, а? — отвърна Боби с усмивка.
— Виж, разбрах от Зо за самоличността на тялото, което са открили в къщата в Шугърланд. Сигурно е голямо облекчение за теб. Добра новина, че не е било твоето хлапе.
Боби кимна. Добра за него, но не и за бабата на шестнайсетгодишната Шели Лонго от Холивуд, Флорида. Два дни преди седемнайсетия й рожден ден нейният зъбен статус съвпадна с овъглените останки, намерени в развалините на къщата в Бел Глейд.
Не толкова добри бяха и новините за майката на седемнайсетгодишната Кейти Лий Солтран от Анахайм, Калифорния.
Съдебномедицинската реконструкция на лицето на първата неизвестна накрая ги отведе до идентифицирането на трупа, открит в Броуардското сметище. По ирония точно в проследяващия репортаж в списание „Пийпъл“, посветен на Боби, Сю Солтран видяла реконструираната скица на лицето на своята дъщеря, Кейти Лий, докато седяла в козметичния салон. Кейти, както сама се наричала. Осем месеца по-рано Кейти, която искала да стане певица, споделила с приятели, че се кани да замине в Орландо, за да се срещне с някакъв човек, с когото се запознала онлайн, който щял да я представи на Джей-Зед. Името на новия познат на Кейти било Т. Дж. Нюсаро, но използвал артистичния псевдоним Ел Капитан. Проверката в авиолиниите показа, че Кейти Лий е осъществила полет с „Американ Еърлайнс“, но никой не е чувал нищо за нея оттогава. Миналата събота Сю Солтран беше долетяла дотук, за да вземе останките на дъщеря си и да ги отнесе с обратен полет до Калифорния. Боби плати билета й.
— Слизаш ли долу? — попита Лари, тръгвайки към вратата.
— Да. След малко. Първо трябва да прегледам някои неща. Ще се видим долу — отвърна Боби, а Лари излезе и пое по коридора.
Боби се извърна и погледна през прозореца. Дори на Бъдни вечер трафикът беше блокиран докъдето поглед стигаше. Пътната полиция беше там, но в намален състав — само двама-трима полицаи, които седяха в камион на градското строителство и пиеха кафе. Всичко изглеждаше и звучеше точно по същия начин, както го видя последния път през същия прозорец — дори с коледните елхи на някои закъснели купувачи, закрепени на покривите на колите им — но и този път целият свят, видян през очите на Боби, се беше променил напълно.
_Добра новина, че не е било твоето хлапе._
Ала добра новина ли беше всъщност? Боби погледна към снимката на дъщеря си, закрепена на видно място върху корковото табло с изчезнали в кабинета му. Макар да беше вярно, че не се налагаше да погребе дете, той вече разбираше тяхната огромна болка. Бе погребал мислено два пъти своята дъщеря през последните пет седмици само за да открие, че не е била тя. Само за да открие, че няма ни най-малка представа къде може да е. Оставен да се пита отново и отново какви ли ужасни неща са се случили с нея. Дали се дрогира? Дали е мъртва? Дали е станала проститутка? За него нямаше лек. Изобщо. И макар да беше благодарен, задето зъбните статуси доказваха, че дъщеря му не е мъртва, животът му продължаваше да тече в ужасяващо емоционално чистилище, защото тези отливки не доказваха, че все още е жива. Или че е здрава. Или щастлива. Че не е изплашена. Той щеше да остане в това състояние завинаги — отлагайки ваканциите, пътуванията из страната с Лу Ан — и щеше да се пита, да чака, да се надява, да се страхува, докато положат и неговото тяло в ковчега.
Очите му обходиха цялото табло. Беше препълнено с толкова снимки на млади, хубави лица. А знаеше, че докато бе отсъствал цял месец, се бяха натрупали нови. Още деца, взели решението да избягат от нещо лошо. Или да избягат при нещо лошо. Младежи, които не искаха да се борят повече. Или не можеха да се преборят. Откри снимката на Шели Лонго на таблото и я отлепи със замах.
Имаше още снимки за сваляне.