Кучетата, пуснати да търсят заровени тела в тръстиковите поля зад къщата в Шугърланд, бяха надушили следи. Дотук бяха намерени скелетните останки на три човешки същества. А имаха да претърсват още много акри земя. Първата идентифицирана беше красивата Ива Уокет, която е искала да стане балерина още на пет годинки. Колко ли още родители щяха да получат телефонното обаждане, което са очаквали с ужас, откакто детето им не се е върнало повече вкъщи? От момента, в който за пръв път са поели в ръцете си своето скъпоценно бебе, молейки се на Господ да го пази винаги?
И още по-лошо — колко ли родители въобще не се интересуваха?
Телефонът на бюрото му иззвъня, пропъждайки мислите му.
— Дийс.
— Някой иска да говори с теб — съобщи Кики. — Ще я свържа. Идваш ли на партито? Направила съм торта добуш.
— Охо, не е за изпускане. Сложи ли й ром?
— И още питаш. Сложих, естествено, много ром.
— Слизам след секунда.
Телефонната линия прещрака.
— Дийс.
— Тате?
Сякаш нещо изсмука въздуха от стаята.
— Тате, ти ли си? — повтори тъничкият гласец, който той позна мигновено.
— Катрин? Кейти? — успя да произнесе той. — Ти ли си това? Мили боже, ти ли си наистина?
Приседна на стола. Зави му се свят.
— Аз съм, тате. Аз съм. — Тя плачеше.
— Христе боже… Кейти, къде си? Къде беше?
— Аз съм на една автобусна спирка в Ню Орлиънс, но нямам пари…
— Мога да ти пратя пари. Мога да ти дам пари. Кажи ми къде си? Добре ли си? Ранена ли си?
— Аз… аз… аз те видях по новините, тате. Видях те по телевизията. Много бях зле, наистина, тате. Така обърках всичко.
Той затвори очи.
— Всичко е наред, Катрин. Всичко е наред. Ще оправим нещата.
— Липсваш ми ти и мама… Липсвате ми, само че аз оплесках всичко. Върших разни лоши неща…
— Ние те обичаме, Катрин. Мама и аз те обичаме толкова много. Каквото и да си направила, ще го оправим. — Беше му трудно да говори.
По лицето му течаха сълзи.
— Много искам да се върна у дома. Моля ти се, тате, мога ли да се върна у дома?
— Боже мой, да, можеш да се върнеш, разбира се. Винаги можеш да се върнеш у дома, Кейти. Винаги можеш да се върнеш у дома.
Боби затвори очи и отново прошепна „благодаря“ към небето.
Тази година Коледата бе подранила.