— Звучи добре — произнесе меко той.
Призрачният глас на Винсънт Прайс*, крал на филмите на ужаса отпреди сигурно хиляда години, прозвуча по радиото, сякаш долитащ от древността: „Мрак обгръща цялата земя. Идва полунощ сега…“.
[* Винсънт Прайс (1911 — 1993) — американски актьор, играл в серии от филми на ужасите, известен с характерния си глас. — Б.пр.]
— Наистина ми хареса снимката ти — обади се Зак, без да погледне към нея.
Тя забеляза как по врата му се стече капка пот и потъна в тениската.
Ръката му почиваше върху облегалката за ръце, небрежно отпусната от китката надолу. Груби пръсти барабаняха по скоростния лост. Плътта над кокалчетата им бе обрасла с жилави черни косми. Очите на Лейни бавно се преместиха към ръката му. От края на ръкава се подаваха груби черни косми, като източени крака на паяк.
Изведнъж й стана много студено. По тялото й преминаха ледени тръпки и цялата настръхна. Сякаш нещо изсмука въздуха от колата.
Зак беше рус.
„… И колкото и да се бориш да останеш жив, тялото започва да изтръпва…“
Той зави към празен парцел с няколко трафопоста. През улицата имаше парк. Майката на Моли беше водила там нея и Моли по-рано. В парка имаше природен резерват. Молът се намираше в другата посока.
„… Защото никой простосмъртен не устоява на злата тръпка…“
Тя се пресегна към дръжката на вратата, но не можа да я помръдне. Кралят на ужасите избухна в лудешки смях. Песента свърши.
Платното покри лицето й със светкавична бързина, въпреки че колата продължаваше да се движи. Грозният мирис изгаряше очите й и я душеше. Не можеше да диша. След това той й нанесе силен удар с юмрук по главата. Тя почувства как лицето й се блъсна в стъклото. Усети, че от челото й бликна топла кръв, която се стече покрай окото и по бузата й. Усети как ръцете й увисват към пода, краката й помръднаха и спряха да се движат, докато всичко потъваше в мрак.
Кралят на ужасите продължи да се смее.
9
Стенният часовник в коридора заби, отброявайки часовете. Деби Ламана можеше да го чуе дори през шума на телевизора. Даже и през две стаи. Биеше на всеки четвърт час, а на всеки кръгъл час изпяваше броя на часовете. Отнемаше му цели пет шибани минути, докато отбележи полунощ. Тя издуха кръгче цигарен дим. Натруфеният часовник и банковата сметка с три хиляди седемстотин и четиринайсет долара и двайсет и два цента в нея бяха всичко, което майка й остави преди девет години, когато почина от рак на белите дробове със закачена за носа кислородна тръба и пакет цигари „Нюпортс“ в ръката. Разбира се, парите бяха свършили отдавна, но проклетото кръгло лице на часовника я следваше навсякъде — от съпруг на съпруг, от апартамент на апартамент, от къща под наем в друга къща под наем. Вдигаше наздравица за всеки погубен час от живота й с висок, настойчив звън. Кога ли ще повика Армията на спасението да дойде и да го отнесе веднъж завинаги оттук?
Деби броеше ударите, докато станаха единайсет. За да бъде сигурна, погледна часовника на ръката си. Ще убие Илейн. Само да й падне. Какво си въобразява, та не се прибира до единайсет през нощта? Тя смачка цигарата в пепелника. Ето така започна всичко с Лиза. Неспазване на ученическия час, прибиране вкъщи напушена с трева. Воняща на бира. Ако това момиче си въобразяваше дори за секунда, че ще й се размине даже за половината неща, които вършеше сестра й, скоро щеше да узнае какво я чака, за да не се повтаря повече. Какъв беше любимият израз на собствената й майка? _Излъжеш ли ме веднъж, срам за теб, Дебра. Излъжеш ли ме два пъти, срам за мен._ А Деби не беше вчерашна. Вече не. На Илейн Луиз щеше да й се отели волът още щом прекрачи прага. Това беше сигурно. Тя отпи голяма глътка от светлата бира „Мич Ултра“ и се опита да се съсредоточи в новините.
— Върна ли се вече? — извика Брадли от стаята си в дъното на коридора.
Гласът му издаваше задоволството на хлапе, чиято сестра беше загазила здраво.
— Брад, затваряй проклетата врата и до пет минути да си заспал, инак утре няма да видиш никакъв „Таг Лазер“* с Лайл. Предупреждавам те!
[* „Таг Лазер“ — видеоигра с насочване на лазерен лъч към определени цели. — Б.пр.]
Вратата се затръшна и Деби отново се опита да се съсредоточи в новините. Слушането на чужди трагедии, изглежда, помагаше поне отчасти. Местен пожар. Банков обир. Деветима убити при самоубийствен атентат в Ирак. Мислите й отново се върнаха към настоящето. Този път обектът беше Тод, който също не се беше прибрал. Той беше истинската причина да е толкова бясна. Къде, по дяволите, се мотаеше?
_По бира с приятели след работа, скъпа. Просто разпускане след дълго и тежко бачкане да изкарам пари, за да нахраня децата ти._