Боби придърпа една възглавница върху главата си и остана да лежи със затворени очи още няколко минути, отказвайки да приеме факта, че е буден. Последния път, когато погледна часовника, той показваше пет и четирийсет и девет сутринта. Грохотът на косачката затихна постепенно като края на песен по радиото, тълпата на зеленото игрище отново се смълча и той взе да се унася…
И тогава иззвъня мобилният му телефон.
Мамка му. Грабна телефона от нощното шкафче и го пъхна под възглавницата до ухото си.
— Дийс — изръмжа той.
— Звучиш гадно, старче — отвърна познат глас с хихикане. — Какво става при теб, брато? Някой да е пикал в закуската ти?
— Какво става ли? Защо ти не ми кажеш какво става, по дяволите, в девет часа сутринта, и то в неделя, Зо?
Лорензо (Зо) Диас беше наскоро издигнат на поста заместник отговорен специален агент в ПАФ, началник на Регионалния оперативен център в Маями — иначе казано, шефът на Боби.
— Не ми е приятно да ти го съобщя, но тази нощ часовниците се превъртат с един час назад. Нагласи го. Сега е осем часът.
— Къде ми е пистолетът!
— Да не искаш да кажеш, че още не си станал?
— Мамка му, вече със сигурност съм станал. — Боби седна в леглото и разтърка глава. — Започват да ми текат извънредни часове, шефе. Официално съм с един час назад.
— Не допусна ли, че се обаждам да проверя навит ли си да ударим по няколко стика в „Блу Монстър“?
Боби се прозя.
— Ето че пак опря до мен. Твоите топки не могат да уцелят дупка даже и с помощта на карта, фенерче и личен навигатор. Кога игра голф за последен път?
Боби и Зо бяха добри приятели много преди Зо да започне самотното изкачване по командната йерархия на ПАФ. Запознаха се в академията за агенти на ПАФ преди близо десетилетие — Зо беше напуснал рано Полицейското управление в Маями Бийч, за да стане специален агент; Боби пък бе решил, че се е наситил на Ню Йорк и шибаната политика на НЙДП*, и се отправи на юг, където е по-топло и скоростите се сменят по-бавно, с което се прекара доста предвид факта, че ураганите в Южна Флорида бяха станали почти толкова обичайни, колкото обикновена буря с гръмотевици, а неговите случаи в отдел „Престъпления срещу деца“ бяха двойно повече от случаите му като следовател по въоръжени обири в Куинс. Двамата със Зо обаче бяха запазили близки отношения въпреки годините и титлите, и напук на административните простотии през последните месеци. Зо беше сред малцината колеги на Боби, които успяваха не само да станат добри шефове, но и да останат добри приятели. Повечето хора, както бе установил, се превръщаха в пълни задници още преди да е изсъхнало мастилото на заповедите им за повишение и бяха готови да жертват колеги, само и само да покажат на някое чучело със значка на какво са способни. Е, Зо беше заместник отговорен едва от шест месеца…
[* Нюйоркска дирекция на полицията. — Б.пр.]
Зо въздъхна.
— Един на нула за тебе. По-скоро бих си измил зъбите, отколкото да гоня по-малки от моите топки по широката зелена морава. Давай, наречи ме антиамериканец. Ще се видим след трийсет минути.
— Какво има?
— Имаме дете, изчезнало след училище в петък — отвърна Зо с вече сериозен тон. — Илейн Луиз Емерсън, на тринайсет години, от Корал Спрингс. Изглежда, е избягала от къщи, но трябва да сложим запетаите и точките на точните им места. Поискали са помощ от Полицейското управление в Спрингс. Знаеш процедурата.
Така беше, за съжаление. Боби наистина знаеше процедурата. Изчезнало хлапе. Родителите се обаждат на местните. Местните се обаждат на ПАФ. ПАФ се обажда на него. Първите двайсет и четири часа са критични, което означава, че вече са изостанали от графика. Той разтърка очи. Твърде много пъти бе получавал подобни обаждания. Никой не знаеше по-добре от него, че с изчезналите деца нищо не е рутинно и нещата рядко излизат такива, каквито „изглеждат“.
— Някой обаждал ли се е в Центъра? — попита той, имайки предвид Информационния център за изчезнали деца.
— Ти си на ход. Мамчето се обадило късно снощи. Чакала е почти два дни детето й да се прибере от преспиване някъде си. Казва, че е решила, че дъщеря й е останала да преспи в дома на своя приятелка — въздъхна Зо с раздразнение. — Не ме питай защо е чакала почти до полунощ да се обади на приятелките й, за да разбере у коя точно е останала да спи. За съжаление, брато, не се иска разрешително да си родител.