Боби стана от леглото, отвори щорите и погледна през прозореца. Навън съседът Чет с космати гърди и зачервено лице вече прибираше косачката в гаража. На друга алея забеляза мъж в лилав екип, зает с джогинг, и решителна млада майка, която разтягаше изпънатия си крак върху ръба на тротоара. Наскоро проходилите близнаци от съседния двор сигурно вече тъпчеха в устата си пълни шепи „Чириос“*, вперили широко отворени очи в анимационния герой Спондж Боб. Ако си покажеше главата вън от прозореца, щеше да надуши в тази слънчева неделна утрин мирис на пържен бекон и на завиращо кафе. В самия му дом душът беше спрял и тишината беше почти оглушителна.
[* Марка зърнена закуска с овесени ядки, готова за ядене. — Б.пр.]
Добро утро, жители на предградието. Боби наблюдаваше с горчива нотка на презрение как животът на всички си течеше нормално, сякаш нищо лошо не се случваше в този свят. Скачащи цени на бензина, сриващи се цени на борсата и война на шест хиляди мили разстояние, в която воюваха деца, които те дори не познаваха — това бяха само част от умерено тревожните заглавия в сутрешния вестник. Накрая идва ред на спортната страница за снощните резултати и на рубриката „пътувания“ за евентуални примамливи идеи за прекарване на следващата лятна почивка.
Сгушени в своите малки уютни пашкули, където истински лошите неща се случваха само на другите. Или още по-добре — само на лошите, които си ги заслужаваха. Бяха в пълно неведение, незасегнати от смразяващия факт, че детето на някой си от тях е изчезнало.
11
— Мислех, че ще се опиташ да поспиш — рече Лу Ан към огледалото с отворена уста и спирала за мигли в ръката, когато той влезе в банята.
— „Опитвам“ е вълшебната думичка. Кой, по дяволите, може да спи в тази врява? — Боби взе тубата с паста за зъби „Крест“ от лавицата, наблюдавайки как Лу Ан довършваше гримирането си.
Късата роба прилепваше към извивките на влажното й тяло, което блестеше от лосиона с аромат на фрезия. На фона на ослепителнобялата тъкан, стегнатите й крака изглеждаха дори още по-загорели от обикновено. Робата беше леко разтворена отпред и хлабаво завързана на кръста, разкриваща бледата закръгленост на едната й гърда и стегнатия плосък корем. На трийсет и девет жена му продължаваше да има невероятно тяло. Дори самото гледане как се гримира, застанала там, му въздействаше емоционално и физически. Лу Ан винаги го бе привличала така, още от момента, когато се запознаха на флуоресцентното осветление в травматологията на „Джамейка Хоспитал“. Лицето й имаше успокояващ ефект, а думите й звучаха убедително, докато той лежеше на студената операционна маса с кървяща прострелна рана и прекъсната брахиална артерия. Боби не помнеше почти нищо, когато се събуди дни по-късно в болничната стая, наобиколен от загрижени приятели в сини униформи на Нюйоркската дирекция на полицията, все още замаян от лекарствата и обезсилен от разрасналата се инфекция, но нея не беше забравил — тъмнорусата коса, зелените очи с цвят на пъпешов ликьор „Мидори“ и мелодичния провлечен южняшки акцент. В мислите си още можеше да чуе как му нашепваше, озарена от ярките светлини в операционната, сякаш имаше ореол:
_Офицер Дийс…_
_Дийс…_
_Боби, хайде, стегни се._
_Недей да ми изчезваш по този начин, Боби…_
_Просто стой тук… точно тук… при мен… тук стой…_
Позна я още с влизането й в стаята сутринта, в деня на изписването му. Имаше ангелско лице, което подхождаше идеално на името й, беше си помислил той. Лу Ан Бригс — така пишеше на етикета върху униформата й. Лу Ан. Благозвучно, простичко, нежно, южняшко, деликатно, бълбукащо, прелестно. Когато тя приседна на края на болничното легло и му обясни, че дори не е трябвало да бъде на смяна в нощта, когато е бил докаран в болницата, и че това бил едва вторият й ден в Спешно отделение, как е проверявала състоянието му всяка нощ, докато е лежал в кома, той разбра, че животът му се е променил завинаги. Предложи й три месеца по-късно. Ожениха се още същата година, десет дни преди Коледа. Този декември ставаха осемнайсет години. Той се отърси от далечните спомени и се върна към мивката.
— Вземи да говориш с Чет — каза Лу Ан, като махна към него със спиралата за мигли. — Аз трябва да ставам за работа, но ти не. Не е честно точно в неделя, с твоето безсъние.