Той включи компютъра и се разрови из камарата хартии върху бюрото, която сякаш оживя: стихове, задачи по математика, упражнения по различни предмети, тест по социални науки, оценен с грамадна тройка, драсканици с изрисувани сърца. Ако откриеше разпечатка с имейл адреса на Илейн, това щеше да улесни живота му далеч повече от тази игра на търсене и догадки. Рисунки с цветни моливи на панди и порове украсяваха вътрешността на бюрото. Доста впечатляващи за хлапачка, едва навършила тринайсет години, реши Боби. Ако училището продължава да пропада, не всяка надежда беше изгубена — момичето имаше сериозен потенциал на художник.
В купчината не откри следи от електронния й адрес. Отвори интернет браузъра и извади списъка с посещаваните сайтове; www.myspace.com се появи първи, което означаваше, че е последният посетен сайт. А това от своя страна означаваше, че тя има акаунт. Той пробва с различни комбинации от имена в полето за търсене на хоумпейджа майспейс. Биваше го по тази част; само след няколко опита попадна на нещо, напомнящо за Илейн, под псевдонима:
„ЛЕЙНИ
Заглавие: ВАМПИРИТЕ И ПОРОВЕТЕ УПРАВЛЯВАТ!!!
Ориентация: Хетеро
Тук е за: Приятели!
Пол: Жена
Години: 16
Място: Корал Спрингс, Флорида
Последна промяна: 22 октомври 2009“
Променената възраст не го изненада. За да се включиш в майспейс, трябва да заявиш, че си на минимум четиринайсет години и да въведеш съответна рождена дата. Нямаше статистика, но беше готов да се обзаложи, че голяма част от „тийнейджърите“ бяха по-скоро единайсет или дванайсетгодишни хлапетии. Беше разпитвал хлапета на по осем или девет години, които имаха профили в майспейс, в които твърдяха, че са на трийсет и пет години. Той кликна върху профила на Лейни. Нямаше зададена опция „конфиденциално“, което означаваше, че всеки сърфиращ в майспейс можеше да го види, без значение дали е член. Започна изпълнение на песента „Сладко спасение“ на Гуен Стефани на фона на пищно оцветени пеперуди. Снимките на тийнейджърки, за които Боби предположи, че са приятелките от „Рамбълуд“, украсяваха сайта — смеещи се, целуващи камерата, правещи тъпи физиономии, показващи среден пръст, опитващи се да изглеждат много по-секси за възрастта си. Две момичета държаха цигари между тънките си пръсти; други вдигаха наздравица пред камерата със странни на вид питиета. На някои от груповите снимки се виждаше момиче с дълга коса с цвят на кафе. Изглеждаше доста по-голямо от слабичката стеснителна петокласничка на снимката, която Боби държеше в ръката си. Всяка снимка беше придружена от приятелска шега:
„Моли Б. и поровете бандити!
Сам вкъщи… ЛЕЙНБРЕЙН
Ухапи ме!!!
И и Ем преди концерта… кукли и половина.
От банята — направо по стълбите?“
Боби свери с бележника си: _Моли Броснан, Ерика и Мелиса Уебър, Териза — фамилно име неизвестно._ Той огледа стаята. Плакатите по стените бяха от филми за вампири. Шкафът й беше украсен отвътре с рисунки на порове. Определено беше попаднал на точния сайт.
Малки снимки с любимите филми, рокбанди и книги на Лейни запълваха половината първа страница. Следващите две бяха запълнени с блогове, обичайното тийнейджърско черногледство, терзания и въпроси. В унисон с много други страници в майспейс, нейният сайт беше като дневник, допълван от съобщения и коментари от приятели в майспейс. Трите страници разказаха на Боби много повече за Илейн Емерсън, отколкото майка й бе успяла да изложи пред полицията през последните осем часа.
— Какво измъкна? — попита Зо, надвесен над рамото му.
— Има профил в майспейс. За последен път се е логнала в четвъртък, деня, преди да отиде на кино с неизвестната приятелка. Мрази училището. Не понася брат си, вторият й баща е задник, майка й е кучка, а сестра й е пич. Обича животните и най-добрите си приятелки за цял живот. Типичните глупости. Иска, цитирам, „да се чупя оттук, по дяволите“, край на цитата.
— Изглежда, е направила точно това — промърмори Зо. — Толкова по темата „дъщеря ми не е такава“. Е, бързо пипаш. Тръгваме ли си оттук?
— Още не. Има двайсет и четири имена в нейния спейс за приятели, но само шест във „фаворити“ — обясни Боби, чуквайки бутона за принтиране.
Майспейс беше сайт на социалната мрежа само за членове, което означава, че за да комуникираш с някого, трябва да имаш свой профил. Подобно на списание, с колкото повече абонати може да се похвали майспейс, толкова по-висока такса взима от рекламодателите. Членовете бяха насърчавани да увеличават непрекъснато броя на приятелите в своите „лични мрежи“, като броят на приятелите, които всеки имаше, автоматично се показваше в частта „Спейс за приятели“ на тяхната уебстраница — нещо като списък със сексуалните завоевания на второкурсник, с който да се хвали. За някои членове се знаеше, че имат стотици, даже хиляди „приятели“ — с повечето от тях дори не бяха чатили. Многото приятели в личната мрежа на Лейни биха означавали много труд за проследяването на всеки един, ако хлапачката не се върне междувременно.