Выбрать главу

— Да видим кого ще идентифицира майката от този списък. Искам да потърся и по-скорошна снимка на нашето момиче. — От „старт“ той отиде в „намери файлове“, за да потърси електронни снимки на компютърния хард драйв.

— Опа — възкликна Зо, когато дузина дребни снимки изпълниха екрана.

— „Опа“ е точната дума — отвърна Боби, като кликна върху една от снимките.

Екранът се запълни от снимка на момиче, облечено в прилепнали джинси и прозрачна бяла тениска до над пъпа, с изкусителна усмивка на яркочервените устни. Дългата кестенява коса с цвят на капучино беше изправена с помощта на сешоар. Големите гримирани кафяви очи флиртуваха срамежливо с камерата. Дългите червени нокти накараха Боби и Зо да се приближат към екрана.

— Със сигурност не изглежда на тринайсет — отбеляза Зо с тихо подсвиркване.

— Това е целта — отвърна Боби. — Тук има поне трийсетина такива.

— Фотосесия?

— Аха.

— За кого?

— Те това е въпросът, който се нуждае от отговор.

— Гаджето, което майката настоява, че тя няма? — предположи Зо.

— Бинго.

— Супер — подсмихна се Зо. — Оставям на теб да й кажеш, че няма хабер от дъщеря си. И без туй вече си й неприятен.

— Момичето е в добра компания. Я пак да погледна тези майспейс приятели. — Боби се върна на първата страница в майспейс на Илейн.

Повечето имена от шестте фаворити можеха да бъдат разпознати като приятелките й от махалата, за които майката им разказа: Моли Б., Мели, еРика, Тери, Манда-Панда. Всяко беше придружено от снимка на съответната тийнейджърка. Само за едно от шестте имена липсваше снимка. Само едно име се открояваше от останалите и привлече вниманието му.

— Мисля, че май намерихме въпросното гадже — произнесе той бавно, като завъртя стола и се обърна с лице към Зо. — Изглежда, че малката Лейни е била доста мила с Капитана.

15

Лейни усещаше адско главоболие. Имаше чувството, че черепът й ще се пръсне от болка. Колкото по-ясно осъзнаваше състоянието си, толкова по-нетърпима ставаше болката.

_Дум, дум, дум._

Все по-силно и по-силно.

_Дан, дан, дан._

Отнякъде, недалеч от нея, се носеше тананикане със затворена уста — както човек си тананика, докато мие чиниите. И говор от телевизор. Брътвеж, който ставаше все по-силен, сякаш някой бавно усилваше звука.

_Израилтяните пощадили жените! Тогава Моисей им казал: „Защо оставихте живи всички жени? Защо? Та нали те докараха оная поразия върху народа Господен? Защо ги пощадихте?“._

Сетне дочу тътрене на тежки стъпки из стаята. По скърцащо дюшеме. Те се приближаваха. Идваха към нея.

Лейни лежеше, без да шава. Виждаше ли я човекът? Къде беше тя? Опита се да отвори очи. Бяха толкова тежки.

_… Добре ухае. И добре изглежда. Няма покварен вид. Кой мъж не би се изкушил? Както се случва с мнозина от нас в ежедневието, Моисей е бил изправен пред трудно решение. Ужасно решение…_

Опита пак. Нещо не беше наред. Много не наред.

Не можеше да отвори очите си.

Сънуваше ли? Или беше ослепяла? Пресегна се да ги докосне, но не успя. Ръцете й не можеха да помръднат. Напрегна се, но усети само дърпане. Китките й горяха и тя осъзна, че са вързани.

Бяха я завързали.

_… Казва им: „И тъй, избийте всички деца от мъжки пол, избийте и всички жени, които са познали мъж на мъжко легло; а всички деца от женски пол, които не са познали мъжко легло, оставете живи за себе си“…_

Тя долавяше проблясъци на ярка светлина и чуваше едно и също щракване като от обектив на фотоапарат. Отново и отново. Някой й правеше снимки.

— Помогнете ми — опита се да извика тя, но от устата й излезе само глухо хриптене.

Думите й тежаха като клепачите и гърлото й гореше. Стъпките станаха по-бавни и започнаха да я обикалят. Все по-близо и по-близо. Както котка се приближава към ранена птица — първо я наблюдава, изучава.

Играе си с нея.

Първо започнаха да треперят коленете й и като бързо преминаващ електрически ток страхът се разпростря по гръбнака, ръцете, шията, главата, чак до зъбите, докато цялото й тяло се разтресе неудържимо. Сети се как в пети клас се разболя от грип и не можеше да спре да трепери дори под камарата одеяла. Майка й й разреши да гледа цял ден приключенията на Скуби Ду в леглото и й донесе супа „уон тон“ от китайския ресторант.