[* AMBER Alert (съкратено от: America’s Missing: Broadcast Emergency Response) — бюлетин, предупреждаващ за отвлечено дете и разпространяван в САЩ и няколко други страни. По името на деветгодишната Амбър Хагърман, отвлечена и убита в Тексас през 1996 г. — Б.пр.]
С лавинообразното разрастване на интернет и уебсайтовете на социалните мрежи несемейните отвличания се бяха увеличили драматично през последните десет години. На „лошите“ вече не им се налагаше да дебнат зад ъгли или да надничат през прозорците посред нощ. Сега вече влизаха през парадния вход на дома, и то посред бял ден. Под самия нос на майката закрилница и таткото, който се има за „спец по наркотиците“, се вмъкваха право в стаята на подрастващия през компютъра му. Там можеха да си разменят снимки, да си чатят, да си играят видеоигри и най-легално да узнаят всевъзможни факти от живота на „отчуждения“ пубер, чиито родители не го разбират. Световната мрежа беше осигурила на хищниците нови ловни територии. Като влачеха въдицата по различни детски чатруми и пубертетски сайтове в свободното си време, те набелязваха жертвата си измежду хилядите профили, предлагани в майспейс и фейсбук, където нищо неподозиращите жертви предоставяха толкова „пикантни“ подробности за себе си, колкото за предлагани ордьоври в ресторантските менюта. Седнали пред клавиатурата и монитора, тази нова порода хищници можеха да се представят за всекиго: осемнайсетгодишен младеж; дванайсетгодишна хлапачка; агент, издирващ таланти; най-добрият приятел на Джей-Зед*. Те се възползваха от детската наивност и от незнанието на родителите. Първо спечелваха детското доверие, после бавно и внимателно експлоатираха създадените взаимоотношения, като ловко подготвяха своите жертви за съдбоносната, унищожителна кулминация: срещата на живо. После, след като животът на жертвите биваше погубен, а полицията най-сетне алармирана, само с едно кликване на бутона потъваха обратно в черната дупка на киберпространството.
[* Джей-Зед — американски рапър. — Б.пр.]
Боби огледа розовата стая с типичния й тийнейджърски декор. Лейни не бе живяла дълго тук, беше се преместила с нежелание, но все пак _беше_ окачила своите плакати и стенна украса, което означаваше, че е считала стаята за свой дом. Беше разхвърляна, но въпреки че дрехите й висяха в безпорядък от чекмеджета и кашони, не бяха _събрани_ в куфар. Можеше да се гадае какво липсва, обаче по-важният въпрос бе дали липсваше нещо. Под въпрос оставаше и липсата на снимка в спейса за приятели. Беше готов да се обзаложи сто на сто, че ЕлКапитан е бил възможният получател на секси снимките от фотосесията. И, разбира се, може би най-обезпокоителният факт, към който Боби непрекъснато се връщаше, беше и най-невинният от всички: момичето не се беше логвало отново в майспейс от деня преди изчезването й. Знаеше, че майспейс беше като спасително въже за социалния живот на тийнейджърите. Едно хлапе не би го зарязало просто така за няколко дни, освен ако нямаше физическата възможност да го прегледа.
Очевидно при всекидневно изчезнали 2185 деца не всяко се води безследно изчезнало и не всяко дете получава снимка по кутиите за мляко и своето физическо описание по пътните електронни табла за оповестяване из цялата страна чрез системата „АМБЪР Алърт“. Това би пренаситило системата и хората ще престанат да им обръщат внимание. Съобщенията „АМБЪР Алърт“ са предназначени за най-неотложните ситуации. За да поиска такова съобщение, полицията трябва да има налице три стриктно изпълнени условия: 1) основателна увереност, че детето е било отвлечено; 2) основателна увереност, че той или тя са в непосредствен риск от сериозно физическо нараняване или смърт; 3) достатъчно описателна информация за детето, предполагаемия извършител и самото отвличане, така че публичното оповестяване да помогне реално за намирането на детето. Боби чукна по бележника си. Не разполагаше с достатъчно информация по нито едно от тези условия в случая с Илейн Емерсън. Разполагаше само с познатото си тревожно усещане под лъжичката.
Издаването на Обява за изчезнало дете стоеше някъде по средата между паникбутона на АМБЪР и вкарването на съответните данни в НИЦК под кодовото название „изчезнал непълнолетен“. Когато няма данни за отвличане, но има достатъчно информация да се смята, че детето е в непосредствена заплаха, може да бъде поискано издаване на Обява за изчезнало дете. Макар и да не задейства същата спешна общонационална реакция, както при „АМБЪР Алърт“, то алармира местните медии, кварталните фирми и оперативните служби в населеното място. И все пак, независимо от тревогата си, Боби нямаше конкретна причина да вярва, че Илейн е в опасност. Сигналът за тревога би бил преувеличен. На базата на информацията, която имаха в момента, би било далеч по-просто да потвърди подадения от Корал Спрингс доклад за изчезнало дете в НИЦК, да си грабне стиковете за голф и да не си губи целия ден.